Кажи какъв етюд си разигравал!

Ами нямаше никакъв транспорт в Париж. Хората вървяха пеша, а нашите приятелки – с високи токове. Метрото затворено от 12 до 6. Завършихме в заведението около 2 часа. Излизаме на Шанз-Елизе, там марширува народ като приливна вълна. А хотелът ни е на примерно 10 км. Изведнъж минава една лимузина и се вижда, че няма хора в нея. На червен светофар я настигнах, почуках на прозореца. Казах, съжалявам, но имаме голям проблем, момичетата са с високи токове, а трябва да стигнем до Монпарнас. Шофьорът отвърна, че е зает за цялата вечер от компания, която трябва да прибере в пет часа от Лидо. Питах дали през това време не може да ни закара, обещах, че ще му платя колкото ми каже, и той се съгласи. Като махнах на моите хора, да видиш как се затичаха, няма токчета, няма нищо. Така закарахме жените до хотела, а ние с приятеля ми и съдружник пак със същата лимузина се озовахме в Будабар. С тази лимузина нямаше как да не ни пуснат да влезем. Както и в тази дискотека Рейна, която взривиха в Истанбул. Там много трудно се запазват места по принцип. Също и в Кейптаун. На 30-и вечерта бяхме в топзаведението, под предлог че водим много важни хора. Озовахме се заедно с Кайли Миноуг и сестра й Дани.

Къде ще посрещаш следващата Нова година?

Не зная, на 29 декември имам представление. Пък и напоследък преместихме пътуванията малко след Нова година. Януари ми се вижда празен след натрупването на празници през декември, както се казва иху-иху, а после тихо. Гледам да се поддържам в темпо, в градираща позиция, така че правим вече резервациите някъде за около 20 януари. Отиваме на шопинг по намаленията.

В Европа навсякъде съм бил. Едно интересно място е Бейрут, бях там преди две години, когато имаше среща на Хамаз. Беше отцепен целият град, едновремешният Дубай. В Африка... обиколил съм цяла Южна Африка, ходил съм на сафари в националните паркове. Не стрелям, снимам. Видях всички от големите пет в естествената им среда. Ходих до нос Добра надежда, най-южната точка на континента. Обикалял съм Щатите. При разните там прекачвания си казвахме хайде, като така и така сме тук, да поостанем няколко дни. Така бях в Чикаго, Ню Йорк, Бостън. Там имам съученици от музикалното училище в Бургас, много близки приятели.

Минавала ли ти е мисълта да останеш там?

Никога. Харесва ми, но тук по някакъв начин си ме влече. Само последния път, като бях там, се позамислих. Бях в Малибу да уча йога и да си почина...

Практикуваш йога!

Сега малко съм залинял, залиняла ми е йогата. А в Малибу ми беше интересно да отида и да видя какво е. За два месеца бях. Хареса ми в Лос Анджелис. А собствениците на школата по йога бяха хора от кинобизнеса. Предложиха ми да остана и да си измисля някакво шоу, някакъв монолог за стендъп комедия. Например да кажа – ние в България ползваме магарета, така го виждаха. Отвърнах благодаря, не. Но се позамислих, че бих останал там примерно за година.

Ако сега беше във Флорида и чакаше ураган, как щеше да го посрещнеш?

Щях да се махна, не съм по ураганите. Не си падам. Мисля, че и с каса алкохол да ме заключат, ще избягам. Трябва да ме упоят, за да остана.

Казват, че по-страшно от самия ураган е очакването му.

То същото важи и за насладите. Шекспир нали казва, че очакването на наслада е само по себе си наслада.

Каква е твоята рецепта за щастие?

Балансът. Но за да е балансиран човек, първо, не трябва да е простак. Второ, трябва рязко да намали необмислените ходове, да е по-толерантен, да не е лаком, завистлив... Но ако се справи с простотията, другите неща са много лесно постижими.

О, простакът никога не се възприема като такъв...

Е, значи няма как да бъде балансиран. И ще си тънем в простотията. И мен някой път като карам кола, ме е срам от себе си, но се самонаблюдавам. И се старая. Да съм по-толерантен. Гледам да не влизам в диалози, дори и задочни.