Следя внимателно войната ти със зелените активисти. Доста ги нападаш. Какво имаш против черните лешояди и трипръстите кълвачи?

На Витоша, Рила или Пирин всички хижари ще кажат, че самият аз съм зелен. Щото аз ходя, чистя, всеки път се връщам с торби с боклук. Така съм възпитан от дете, когато с майка и татко ходехме на Витоша. Не съм против хората със „зелено“ поведение, а против част от партийните зелени, за които това е бизнес. Например НПО-та (НПО – Неправителствена организация, б.р.) на такива партийни зелени бяха купили два лешояда, които поставиха в едно гнездо някъде до Сливен да мътят. Защото преди не знам си колко години имало някакъв път за такива лешояди от Испания до България и сега искали да го възстановят по директивата за биоразнообразието. С отпуснатите средства тези хора си накупиха скъпи джипове да ходят да се грижат за лешоядите... Безумие! После – скачащите миди. Купиха си моторница заради скачащите миди. Сега за червеногушата гъска искат 55 млн. евро за десет години. Слава Богу, още не са им дали.

Аз не съм музеен тип. Когато вече не мога да правя нещо, при което може да си счупя главата, тогава ще ходя по музеи. Имам хобита, които ми дават 100% адреналин, моя си тип адреналин, и затова ходя там, където мога да се гмуркам, да карам сноуборд и уиндсърф. За гмуркането най-добрите места, на които съм ходил, са Египет и Малдивите. Гмуркал съм се и на нашето Черноморие, в Гърция, Малта, Кипър, Доминикана, Мексико, САЩ... Сноуборд карам предимно в България, но веднъж годишно ходя и някъде из Европа. Мотори карам, скачам с парашут, а преди инцидента, при който си счупих тазобедрената кост, осем години играех таекуондо.

Какъв е този инцидент?

Ами какво да кажа... Когато караш сноуборд в гората, дърветата не се местят (смях). Месец и половина бях в болница и сега пак си карам, но само ако има много сняг и ако гората е по-рядка. Преди ходех в толкова гъсти гори, че два метра да има между две дървета и аз минавах между тях.

Анализирал ли си тази нужда от адреналин?

Не. Просто много си ми харесва.

Синът ти Александър Каролев преди няколко месеца спечели приза „Най-добър банкер в света“ в определена категория.

„Най-добър банкер в света“ в неговия продукт – синдикиране на облигации, и в неговата територия – Източна Европа, Близкия изток и Северна Африка. Той в момента няма 30 години, работи много, по около 12 часа на ден, а преди работеше и повече. Такъв бях и аз на неговата възраст. На тази възраст той се среща с финансови министри и шефове на световни компании, но най-много го тормози фактът, че не живее в България. Един ден със сигурност ще се върне тук. Да, успехът му е голям, макар че както във всеки успех има и малко късмет. Но Уорън Бъфет го е казал: колкото повече работя, толкова по-голям късметлия съм.

А твоят късмет?

На 56 години съм, въпреки недостатъците, които имам, и проблемите, които съм имал, животът ми протича добре. Най-хубавото е, че не спирам да се уча. Нали знаеш онази история с Микеланджело Буонароти... На 87 години той вече е признат гений, истинска звезда, но въпреки това отива на курс по рисуване. Другите курсисти изумени го питат: Маестро, какво правите тук? А той им отговаря: Още се уча.