Поверявал ли си кредитната си карта в ръцете на жена?

Да, разбира се. На дъщеря ми. Беше семейно решение. В един момент обаче аз имах 4-5 кредитни карти, на които плащах безумни лихви, и в същото време имах пари в банка, върху които получавах нищожен лихвен процент, два процента например.

И аз съм така.

Това е грешно. При това положение с парите в банката човек трябва да си покрие кредитните карти.

Тъкмо щях да кажа, че и аз съм така с кредитните карти, но без парите в банката.

Е, в такъв случай е ясно – харчи се по-малко... Та в онзи момент имах 5 кредитни карти с общо 25 хил. евро. В момента имам само 2 с по 5 хил. евро – Виза и Мастер. И това е всичко. В съвременния свят без кредитни карти не може, просто трябва внимателно да се следи гратисният период.

Случайно. Майка ми и баща ми са инженери, професори, доктори на науките, брат ми също е доктор на науките. Аз съм най-неученият от всички. Кандидатствах Международни икономически отношения буквално от юношески протест – просто не исках да ставам инженер като нашите, пък и специалността беше много престижна в онези години. После реших да се занимавам с наука, кандидатствах за асистент и спечелих конкурса, заедно, между другото, с Цветан Василев и Георги Прохаски, един от учредителите на „Отворено общество“. През 1991 г. – много тежка година за всички българи – заминах за Канада със стипендия от университета в Едмънтън с намерението да емигрирам. Заминах сам, без жена ми и сина ни. Знаех обаче, че там ще имам шанса да получа много добро образование в областта на икономиката и финансите.

Справих се добре – в края на първата година станах преподавател и започнах да получавам заплата. Взех жена ми и сина ми при мен, дъщеря ни Виктория се роди там. Обаче установих, че не мога да живея там, макар че Канада е една от най-богатите и красиви държави в света. Една американска компания ме покани на работа и си викам: ще стана американец. Отидох на обучение във Вашингтон, но и там не се почувствах на мястото си. Прибрах се в България, поработих две години и една голяма банка – „Мерил Линч“ – ме покани на работа в клона си в Лондон. Аз обаче отказах. Харесва ми Лондон, но повече ми харесва България. Защо? Не мога да отговоря. Просто ми харесва. Можех да живея на много други места, но не го направих. Със сигурност една от причините е, че тук имам добра работа и си създадох собствен бизнес.

Родителите подкрепиха ли те в това да си различен от тях?

Възпитаван съм по много хубав начин. Никога не съм бил контролиран. Нямам спомен някой да ми е искал бележник. Имах много забележки за лошо поведение. Винаги съм си бил устат. Ще кажа само, че на една деветосептемврийска манифестация отидох по пижама. Трябва да имам снимка някъде. Изгониха ме и ми намалиха поведението.

Ти си откровен почитател на Доналд Тръмп, който твърди, че днес повече от всякога е важно жените да бъдат финансово грамотни. Не знам защо точно сега това е толкова важно, но познаваш ли жени, които са наистина добри финансисти?

Разбира се. Не смятам, че има каквато и да било дискриминация към жените. Единствената причина жените да имат по-слаби кариери от мъжете е, че те се грижат за семейството, поради което работят по-малко часове и нямат толкова време да повишават квалификацията си. Няма начин мъжът и жената в едно семейство да имат еднакво дълги и добри кариери и да запазят семейството си, невъзможно е. Жена ми в продължение на 11 години съзнателно спря да работи, докато първо синът ни, а после и дъщеря ни не тръгнаха на училище. Сега обаче тя е изключително успешна – най-успешният директор на агенция в българския клон на най-голямата в света застрахователна компания. Но заслугата децата ни да бъдат добре възпитани е изцяло нейна.