Как човек може да си помага в такъв случай?

Методи колкото искаш – медитации, йога, свързване със себе си, тъй наречената от Петър Димков „хигиена за душата“. Това означава да ставаме все по-осъзнати. Да се свързваме с тялото си, да усещаме блокираните си чувства, да се запитаме от какво имаме нужда в този момент, от какво се нуждае сърцето ни, за да бъдем стабилни емоционално. Или просто да си зададем въпроса – кое е полезното за мен. То се познава по това как нещо или някой ни кара да се чувстваме, ако те са токсична среда за нас, е добре да прекъснем връзката с това, което ни вреди. Невинаги е лесно да заявяваме от какво имаме нужда в отношенията с другите. Например ако деца го кажат на родителите си, това едва ли ще им се хареса. И за децата е много трудно, защото те имат огромна лоялност. Непрекъснато го наблюдавам в моята работа. У детето е заложено чувството на благодарност към майката, че го е създала. Имах случай, в който една майка доведе детето си, защото има проблеми в училище. Попитах го как се чувства. То стоя 45 минути с гръб към мен, накрая взе една пластмасова верига от предметите и играчките, които съм приготвила за различните терапии, и я остави разгневено пред мен. Попитах майка му дали вижда веригата и тя осъзна, че то се чувства сковано от изискванията на възрастните. От тези изисквания и от незнанието, от неизвестността какво им предстои идва високото ниво на тревожност при тийнейджърите. Но кой ни учи как да се справяме с емоциите и страховете си? Как да познаваме емоциите си? Децата не знаят как да се справят с агресията вкъщи или навън. И я събират в тялото си.

Целта е да не оставаме неизразеното, неизказаното, неизживяното да ни държи блокирани в неяснота и напрежение. Здравословно е постепенно всяко парченце от пъзела на емоциите ни да си намери мястото, така че тялото да е в комфорт и спокойно, а ние да живеем осмислено. Когато човек живее хармонично и има хармонични отношения, ще се чувства добре и тялото му ще е здраво. Можеш да се погрижиш за вътрешния си свят чрез нахранването на сетивата. Когато рисуваш, танцуваш или правиш нещо с ръцете си, задвижваш дясната половина на мозъка, където се намира центърът на емоциите. И може да се окаже, че докато се въртиш и танцуваш, започваш да плачеш, защото си се отпуснал и си стигнал до вътрешните си потребности. Отговорите винаги са в нас. Истината е в нас, в знанието за нашите проблеми и за това как да се справим. И най-болният дълбоко в себе си знае къде е започнало всичко и как би могъл да се подпомогне. Не казвам да стават чудеса. Но всичко е в нас, започва от нас, от тези неврони в сърцето.
Когато в терапия достигнеш до това, от което има нужда сърцето ти, в контакта с терапевта имаш възможност да започнеш да изграждаш нови невронни връзки, т.е. да заместиш досегашния блокаж-защита с нов модел на поведение и отношение към живота, който да ти помогне да се чувстваш добре в ежедневието си. Емоциите са филтър, през който възприемаме нашата реалност. Ако той е болка и страх, светът е плашещ, изпълнен с несполучливи и болезнени срещи. Ако гледаме на случващото се през любопитството, обичта и мекотата, всичко коренно се променя.

Много е важно да си даваме сметка как са ни възпитавали, какъв модел на мислене и поведение са ни задали вкъщи. От цветните есенции на д-р Бах най-често използваната е тази от храста джел – за хроничен недостиг на любов. Дава се на деца след развод на родителите им, на деца от домове, изоставени, осиновени. Аз я давам много често за обич към нас самите. И тя свършва най-бързо, защото всички имаме този проблем. Вибрациите на растението ни помагат да се свържем с обичта, сърцето ни да се усети обичано. Да я излъчи към себе си, защото когато променим отношението към нас самите, към проблема, ние променяме филтъра, с който гледаме на света. Следващото нещо е да даваме и получаваме подкрепа вкъщи, на близките си. Всеки се нуждае от гушкане, докосване, внимание, забелязване, възможност да бъде чут и да сподели. И това променя и погледа му, и поведението му, и реалността около него.