Юлия Банкова е внучка на Николай Шмиргела - скулптор, художник, създател на криптата към храм-паметника „ Св. Александър Невски“ и на дружеството на новите художници и директор на Националната художествена галерияВ ателието на дядо й в центъра на София, което Юлия е превърнала в арт-терапевтично пространство, сред малките пластики на известния творец можете да опитате новата за България пясъчна терапия. На този метод тя се е обучавала в Америка, ЮАР и Румъния.

Методът е юнгиански. Легенда разказва, че след спор с Фройд, Юнг седял огорчен на брега на езеро, несъзнателно загребвал пясък и наблюдавал как изтича между пръстите му. Усетил, че постепенно и гневът, и обидата към учителя си отиват. Така идеята се пренесла в практиката на някои психотерапевти и те започнали да поставят сандъчета с пясък до кушетките на пациентите си.

В средата на XX век швейцарката Дора Калф – ученичка на Юнг и на съпругата му, доразвила метода и създала пясъчната терапия, която сега се включва в обучението по психология в Европа и САЩ. Простичкото на пръв поглед забавление се превърнало в един от най-задълбочените терапевтични методи, благодарение на който човек се връща в детството – времето на надежди, липса на страх и прегради, освобождава се от тревогите си и се отпуска.

В началото пясъчната терапия била използвана при деца с психологически проблеми. Впоследствие започват да я прилагат и като индивидуална терапия за възрастни, както и за семейни двойки. „Смисълът е да тръгнеш стъпка по стъпка към себе си – обяснява Юлия. – Пясъчната терапия дава възможност да се обърнеш към проблемите, които си загърбил. Да ги погледнеш от по-различен ъгъл, пресъздавайки ги с ръцете си.“

Човек се свързва с подсъзнанието си, с потиснатите чувства, визуализира вътрешните си конфликти, за да ги осъзнае и освободи. „Много добре се повлияват междуличностните проблеми в семейни двойки – продължава Юлия. – Това е възможност да бъдат видени и решени деликатно.“

Показва ми две сандъчета с пясък и рафтове с най-различни малки фигурки – на животни, хора, предмети, ангели, герои от приказки и филми, растения, минерали, които клиентите й подреждат в сандъчетата. Така те пресъздават света, отговарящ на тяхното вътрешно състояние.

Сандъчетата са толкова големи, че да могат да бъдат обхванати с поглед. „При този метод почти не се говори. Терапевтът присъства, подкрепяйки. Той трябва да предразположи клиента да се отпусне и да му се довери.

Важно е терапевтът да е запознат с езика на символите, с архетипите, със символите на шаманството, как се изразява психиката чрез мандала. Езикът на символите е езикът, на който говори душата. Значение имат цветовете, към които клиентът се насочва, нивата на фигурките в сандъчето, конфликтите между тях. Моментът, в който някоя фигурка те привлече, е безпогрешен.

Фигурките са думите, с които твоята психика се опитва да подреди изречението си, за да го видиш. И да го разбереш. Сесията продължава един час. При проблемни деца може да е и по-кратка.”  

Юлия ми предлага да опитам. Накрая снима сандъчетата, които съм аранжирала. След поредица от терапии терапевтът и клиентът могат да разгледат снимките и да проследят как е протекъл процесът на промяната.

Арт център „Николай Шмиргела“ на ул. „Ген. Паренсов“ 30 е известен преди всичко със заниманията с деца от 10 години насам. Юлия работи и с дечица от дома „Добро сърце“ – Перник, деца с тежки увреждания, с глухонеми и с деца аутисти.