Ако имаше дума за денди в женски род, тази дума щеше да е измислена заради нея. С аванса за първия си роман, който е 150 франка, тя си купува черен пуловер и бутилка уиски за приятелите. Парите си пръска не само за коли, пиене и хазарт, но и за дрехи, за скъпи предмети и неща, в които е вложен дух. Саган изразява себе си не само с думи, но и с визията си - независимо дали е с дънки и жилетка или със смокинг и пура в уста. Където и да е, очите се приковават в нея.

Саган умира една година след катастрофата - на 69 години, с разядени от тютюна дробове. В болницата на Онфльор, малък пристанищен град, в който е последното убежище на писателката, до нея е прислужничката й Мари. Тя издъхва на 25 септември 2004 година в ръцете й: "Отвори големите си очи и каза просто: не искам да умра..."

"...От сърдечна и белодробна недостатъчност", пише в диагнозата. А може би просто е престанала да изпитва нечовешкото си любопитство към света, просто е усетила, че повече не може да обича... Нали самата тя определя старостта като "невъзможност да следваш страстите си". Погребват я в малкото селце Сезак, на километри от дома, в който се е родила.

На надгробната плоча има епитаф, написан от самата нея приживе: "Тук почива Франсоаз Саган и това не я утешава."

Дори и да не беше написала сама епитафа си, той можеше да бъде избран от любимите й сентенции:

Прошката означава, че всичко е вече свършило.

Няма нищо по-скучно от чуждите сънища.

Изневярата - това е, когато нямаш какво да кажеш на мъжа си, защото всичко вече е казано на друг.

Глупостта не винаги прави човека зъл, но злобата винаги прави човека глупав.