Добър ден, тъга

"Пристрастието към насладата, към щастието, е единствената постоянна черта в моя характер", казва героинята на 19-годишната писателка. Героинята е младо момиче, спътница и съучастница на баща си. А бащата, овдовял твърде рано, запълва празнината с бохемски живот и любовни приключения с все по-млади жени. Между баща и дъщеря съществува особена връзка, без да прекрачва границата на фройдистките фикции, но и без чистотата на отношенията родител-дете. Когато в лятната им вила пристига приятелка на починалата й майка, героинята вижда в нея заплаха за собствената си независимост, заплаха за живота, който тя иска да изживее без морални ангажименти. Усещайки, че между баща й и гостенката им се раждат силни и истински чувства, които принуждават младата любовница да си тръгне, дъщерята измисля план да ги раздели. За да останат отново сами с баща си, самодостатъчни, неподвластни на любов и на скръб. "Двамата бяхме устроени еднакво: понякога си мислех, че в жилите ни тече чистата, силна кръв на скиталците, а друг път - болнавата, жалка кръв на разгулниците", описва Саган своите герои. Всъщност тя описва самата себе си - скитница на духа и едновременно с това пленница на материалните удоволствия. Финалът на романа, който води към мисълта, че е по-добре да си млад и да се наслаждаваш на живота, отколкото да си просто и само морален, е необичаен. Строга, добропорядъчна, католическа Франция е скандализирана. Заради нейните откровени, разтърсващи книги един свещеник отказва да я венчае за първия й мъж. Но Франсоаз не се интересува от мнението на другите. Две години след сватбата се развежда. Любовният й живот е също драматичен, объркан, шокиращ. Но до нея винаги има един неизменен, верен до смърт любовник - Ремингтън, портативната й пишеща машина. И пакет остри като живота цигари "Голоаз".

След краткотрайния си брак Франсоаз се отдава на пътувания, гуляи с яхти, алкохол и кокаин. След като приключва прибързаният й брак, на 22 години Франсоаз за пръв път катастрофира. И едва остава жива. От този ден нататък не я напуска чувството за преходността на живота и коварното му непостоянство.

Скоро след като излиза от болницата, се жени за най-големия френски издател - Ги Шелер, който е с 20 години по-възрастен от нея. Вероятно и в него Франсоаз се опитва да открие бащата, който винаги е мечтала да има. Шелер й предлага брак с думите "За да те предпазя от самата тебе", а писателката, която обожава парадоксалния стил на поведение и изказ, приема със смях. Той става по думите й "неотразим приятел, но непоносим мъж." И тя му посвещава романа "След месец, след година" и "Обичате ли Брамс?" Тяхното жилище става най-оживеният литературен салон в Париж, където сред алкохолни изпарения и цигарен дим се раждат велики прозрения за живота. Само че Саган иска да усети живота отвън, в истинската му същност. Скоро тя напуска мъжа си заради много по-младия художник Роберт Уестхоф, американец, жени се за него през 1962 г. и му ражда единствения си син Дени. Роберт е от същата порода - хедонист и авантюрист, но несигурен дълбоко в себе си и раним човек. Скоро, след две години, те се развеждат.

Саган, Митеран и Бардо

Франсоаз Саган има многобройни приятели. Сред тях са две емблематични за 20-ти век личности - Франсоа Митеран и Бриджит Бардо. Парижката клюка твърди, че когато я хващат с наркотици и получава условна присъда и глоба, единствено Митеран я спасява от по-сериозни последствия с намесата си. Също както и когато я съдят за укриване на доходи, малко след 60-ата й годишнина. Пресата пише, че общата сума, която трябвало да плати писателката, надхвърля 1 млн. евро! Мълвата ги свързва дори в любовна връзка. След смъртта й Митеран й посвещава прочувствено прощално писмо.