Англо-българо-японски разговорник

Преди да получа назначение като дипломат, не бях учила японски сериозно. Бях запозната с двете им азбуки с по 51 букви. Знаех около 200 йероглифа, с които не можеш да четеш. Сега, особено след брака с втория ми съпруг, мога да кажа, че японският ми е на прилично ниво. Вкъщи говорим на японски. Синът ми говори български без акцент, също както японски и английски. Когато отидох в Япония през 95-а като дипломат, той беше 12-13-годишен и не знаеше езика. От местното училище, където го записахме, наеха българист японец да му помага да навлезе в японския и да може да учи заедно с останалите деца. Покрай неговите уроци аз също прихванах.

Синът ми работи в американската банка „Голдман Сакс“ в Токио на висока позиция. Към банката имат ясли и детска градина. Внукът ми ходи там и има две учителки. Едната говори японски, другата английски. На две години той знае цялата английска азбука. На български знае отделни думички. Решила съм, че на 3 години ще започна да го уча на български. Смятам, че дотогава всяка майка трябва да научи детето си, независимо от каква националност е съпругът, на собствения си език. Така че предпочитам до 3 години Джейми да научи японски, защото това е езикът на майка му. Но ще го науча на всяка цена на български.

Двамата шеф-готвачи

Снахата Такако е завършила право в Токийския университет, работи в една от най-големите фирми за електронна търговия. Тя е като фотомодел, има изключителна фигура, като скарида е. Много се пази, внимава какво консумира, но всички японки са такива. Никога не вечеря. Ние ще сме в най-скъпия френски ресторант, а тя ще пие сок, чай, кафе, половин чаша вино, но една хапка няма да сложи в уста. Невероятна воля. Били сме заедно няколко пъти в Америка, на Хаваите, сервират ни невероятни морски дарове, въобще няма да погледне към храната. Тя роди Джейми на 8 октомври, на 10 октомври ме помоли да седя при него за час, докато той спи. Казах, да, разбира се, това е радост за мен. Така тя тръгна на джогинг. Всеки ден по 1 час. Няма ден, в който да не тича, метеоролозите предупреждават за тайфун или за рекордни 40-градусови жеги, казвам й – защо не останеш вкъщи. А тя – не, не ми пречи. И много скоро се върна на 50 кг, както си беше преди бременността. А е висока 1,72. Тя не готви. А ако готви, не опитва, защото я е страх, че може би ще й хареса. И аз не готвя, затова не мога да й се сърдя като свекърва. Но синът ми е невероятен кулинар. Вторият ненадминат кулинар е моят съпруг. Те двамата готвят умопомрачително. Надпреварват се кой по-вкусно да сготви, предимно японски неща, но има и френска кухня, и италианска, и азиатска, и тайландска. В мое лице виждат благодарен дегустатор.

И двамата могат да правят български рецепти – кюфтета с доматен сос, кебапчета на барбекю, боб и леща. Чушките в Япония не са като в България, така че чушки пълнени не готвят. Мъжът ми е влюбен в българската кухня и в България. И знаете ли, този японец казва, че няма по-красива страна от България. Е, може да се помисли, че не е искрен, но не е така. Защото когато ме представя на свои приятели, първата дума, която казва, не е „това е съпругата ми Юлияна“, а „тя е българка“. Казва каква прекрасна страна е България и после вече моето име.

Приятно каране в Токио

В Токио няма задръствания. Дължи се на изключителната дисциплина и на уредения градски транспорт. Сутрин, когато хората тръгват на работа, тексиметровите шофьори дават преднина на автобусите. Веднъж вървя и пиша по телефона на приятелка в България. Спешно е. Изведнъж поглеждам назад и виждам, че зад мен се движат две коли, едната такси. Никой не ми бибитка, а аз вървя по средата на улицата. Виждат, че съм се съсредоточила да пиша, явно е важно и карат след мен, изчаквайки ме да свърша. Аз се извинявам и кимам и те се извиняват и кимат.

Лаборатория за мода

Най-старата и традиционна – и скъпа – улица в Токио е Гинза. Там пазаруват обикновено по-възрастните дами. А най-богатите жени дори не ходят по магазините, поръчват по телефона. Младежката улица е Омоте Сандо, аз живея на минути от нея. Съвсем преди да тръгна за София виждам там един младеж и питам – извинете, мога ли да ви снимам. И той казва, с удоволствие и се усмихва. Казвам, не, не лицето, гърба ви. Една голяма заешка опашка висеше изпод сакото му. А защо сте сложили тази опашка? С приятелката ми обичаме зайци. Тя си сложи заешка опашка, подари и на мен и ми каза – докато сме заедно, ще бъдем с тези опашки. И никой не се обърна, не го погледна, аз бях единствената, която се впечатли. Невероятно се обличат японските младежи. Някой път спирам и питам – къде го купихте това нещо. Момичето казва направих си го от кимоното на баба. Можете ли да направите и на мен, да, с удоволствие. Някои се обличат само в розово, за да бъдат сладки, наричат ги каваи. На Омоте Сандо и Хараджуко, другата младежка улица, в събота и неделя особено, може да видите на живо тази лаборатория за мода – със специален грим, специални прически.

Ямамото и Мияке 

Обичам красивите дрехи. Казах ви, че по закон съм в черно, ако съм в цветна дреха, това означава, че мъжът ми я е купил. Най-напред бях харесала Йоджи Ямамото. В „Моши моши“ съм показала негови модели. Той има развихрена фантазия, но работи с обикновени материи – памук, коприна, вълна. Преди 7-8 години съпругът ми организира изложба на Кристо в галерията на Исей Мияке. Там се запознах с г-н Мияке и този човек не се отдели от мен и аз не се отделих от него. Говорихме цяла вечер, съвсем непринудено. За България му разказвах, разбира се, колко красива страна е, как трябва да дойде у нас на всяка цена, защото няма друга като нея. Той казва, да, чувал съм. Казах му за Розовата долина, за фестивала. Не знам дали заради този наш разговор, но няколко месеца по-късно в магазина му се появиха прекрасна рокля и блуза с много красива роза отпред, така както аз му бях описала българските рози. В края на вечерта получих от него 42 оранжеви гербера. Прегърна ме и това беше нашата първа среща. Можете да си представите как съм се почувствала като обект на такова внимание сред всичките най-красиви модели на Вог и Космополитън, които присъстваха, аз, българката, която обича всичките кухни на света. Дали заради тези цветя, които ме плениха, дали заради неговия невероятен чар, се влюбих в дрехите му. Той тъче по специален начин и изпича материите. Ето тази рокля е от него, от серията му с плисета. Може да се пере в пералня, след няма и 15 минути вече е суха, не се мачка. Неговите материи са уникални, моделите също. Може да си 35 кг, може да си 65, винаги има невероятна линия, в която няма да изглеждаш дебел.

Преди 3 години Исей Мияке беше награден с най-високото отличие на императора за принос в културния живот на Япония за колекцията си дрехи във формата на оригами. Блузи, поли или рокли оригами. Разгъват се с едно леко дръпване. После се сгъват по същия начин и роклята става колкото квадрат 30 на 30 см, дебелината е не повече от половин сантиметър. Може да се сложи в най-обикновена кутия, в която да побереш блузи, панталони, сака, рокли и да пътуваш с нея по цял свят. Толкова са красиви, че когато бях в Милано, ме спираха модерни италианки – извинете, откъде сте го купили. Казвам, извинете, но това е Исей Мияке. Да, да, знаем, но откъде го купихте. От Япония. О, помислихме, че е оттук. Да ме спират, за да ме питат с какво съм облечена, се случва само когато съм с дрехи на Исей Мияке. Преди не знаех, че той, освен в Токио, Лондон, Ню Йорк и Париж, няма магазини другаде. Прави 4 линии, обикновено в 3 цвята, в два или най-много три размера, които излизат в началото на месеца, продават се до края на месеца и след това не може да бъдат намерени. И ако съм харесала нещо и не съм го купила навреме, не мога да го имам. Така изпуснах розата. С неговите дрехи винаги имаш какво да облечеш. Дали си качил или си свалил 5 кг, това ще се вижда по скулите на лицето, но не и по дрехата. Ето този шал с прорез по средата, хващаш единия край, премяташ го през рамото, връзваш го, увиваш го и става неординерна рокля. Може да е къса, може макси. Или блузон. С 3 такива шала в различни цветове, които не се мачкат никога, можеш да бъдеш 15 дни с 15 различни тоалета. Той наистина е гений не само в света на модата.