Много харесва Кристо

Мъжът ми много харесва Кристо и е правил 4-5 негови изложби. Той е директор на музей в Хокайдо. Приятелят му колекционира Кристо, мъжът ми също го купува. На сватбата на сина ми му подари опакован мотор и опаковано списание. Наскоро беше поредната изложба на Кристо в музея в Хокайдо. Изложбите му винаги са придружени с уъркшопи. В началото казва, моля ви, никакви въпроси по политически и религиозни теми. Много е любезен за всичко останало. Японците го харесват. Често са ме питали той дали говори български. Когато съм споделяла с мъжа ми, че Кристо избягва да говори на български, мъжът ми казва – нищо странно, ние имаме също художник, Ногучи, известен скулптор, който живее в Америка и говори само на английски, но никой не се впечатлява от това. Кристо много обича Исей Мияке, и Исей Мияке го обича, затова даде галерията си до Риц-Карлтън за предпоследната изложба на Кристо. Кристо тогава дойде с племенника си, Жан Клод вече беше починала.

Виждала съм императора при връчване на акредитивните писма на нашия посланик. При нас дойдоха от Конайчо, протоколната служба към Императорския двор, да ни инструктират как да вървим, как да се държим. Казаха ни, че не трябва да поглеждаме към императора. Той е много скромен, симпатичен човек, попита ме за сина ми, дали ми харесва храната в Япония. Няма преклонение пред него, каквото е имало преди Втората световна война. И той трябва да се явява на шофьорски изпит като всички японски граждани над 70 години. Правят му полигон в императорския парк, слагат му светофари, за да се види дали ще спре на червено.

Къде е якудза?

Мафиотите от якудза не се занимават с обикновените хора, имат си свой кръг. В квартала на увеселенията можеш да ги познаеш по прическата, по начина на обличане, но те няма да те притеснят. За битовата престъпност – преди 4-5 месеца се преместихме в нова къща. Мъжът ми беше попитал дали в новия квартал има убийства или кражби. И разбрахме, че от 45-а година насам няма нито една кражба.

Наистина е въпрос на чест да не се посяга на чуждото, от детската ясла ги учат. Чувала съм за сина на наши познати, завършил престижен университет, но не може да си намери работа. Обясниха ми, че когато бил в трети или четвърти клас, взел молива на другарчето до себе си, което вдигнало скандал, много важен молив бил този, нашето момче не го върнало, не се извинило и това влязло в досието му. Сега само заради този молив е белязан и въпреки прекрасното си образование не може да си намери подходяща работа. Но поне може да работи в друга страна.

Господин и госпожа Разсеяност

Вървим с моя гостенка през парк, виждаме забравена чанта, мъжка. До нея сложен лаптоп. Тя казва, да го предадем, а аз, не, не, който си го е забравил, ще се сети и ще се върне. И ние отиваме да пием кафе. След два или три часа се връщаме по същата алея, чантата си седи. Приятелката ми казва – не е възможно. Възможно е. Ако човекът не се върне да си прибере нещата, вечерта от управата на парка ще обиколят с малко микробусче и ще приберат забравеното. Ще го предадат в полицейското. И ако до 2-3 дни никой не потърси вещите, ще ги дадат в големия център за забравени вещи. Бях чела, че там има към 50 хил. чадъра, 50 хил. фотоапарата. Всеки може да отиде и да каже – дайте ми този фотоапарат, мой е. Обаче шампионите по разсеяност сме мъжът ми и аз. Имаме си вътрешен шампионат, той поне 3 пъти е забравял лаптопа си епъл, чантичката си с пари, документи, мобилните телефони да не говорим. Но сме спокойни, че ще се намерят.

При 127 милиона души в Япония има всякакви хора, но аз живея с един щастлив японец. И съм една най-щастлива българка в Япония, казва Юлияна Антонова. Вкъщи я наричат Юли, което на японски означава лилия. За неголямата българска общност в Япония, около 500 души, тя е обединител, човек, който помага. Нейна беше идеята за работилото 3 години неделно училище „Родна стряха“, което сега иска да възстанови. Тя пое консулската служба в посолството ни в кризата след аварията в ядрената централа във Фукушима, когато консулът ни буквално дезертира от страх за собствената си безопасност. На нея може да се обади всеки българин, пристигнал в Токио – Юлияна го потвърди, когато пред близо 400 души, дошли на премиерата на книгата й в клуб „Перото“, издиктува токийския си телефонен номер. Може да го наберете и да кажете „моши моши“. С тънък глас или с дебел глас. От вас зависи. Отсреща ще чуете „моши моши“, което означава също: „Мога ли да ви помогна?“

От „Моши моши, Япония“
Училищната униформа за момичета – пола и къси бели чорапки, се спазва дори когато е декември, а градусите навън са 6
Децата в Токио – дори първолаци или в предучилищна възраст, редовно пътуват сами в метрото за училище
При ремонт майсторите почистват след себе си с прахосмукачка, а накрая забърсват и със снежнобяла кърпа
Не е прието да се оставя бакшиш, ако оставите, ще ви догонят и ще ви го върнат
Няма да ви продадат кола, ако не докажете, че имате осигурено паркомясто за нея
На летището специален човек забърсва багажите, които се въртят на лентата за получаване
На острова, известен с дълголетниците си – Окинава, се яде предимно свинско – глави, крачета, пържоли