Българската одисея на един украинец

Генадий Береснев дошъл в България с един танцов ансамбъл. И останал, защото още от малък слушал в родната си Украйна как най-щастливи в света са българските деца. Тъй като бил завършил две шивашки училища, решил, че ще работи като шивач. Но за да си купи машини, първо танцувал като травестит в нощните клубове. Записал специалност Мода в Художествената академия в София, завършил. Понеже бил много силен в конструкцията на облеклото – „това е като да решаваш логически задачи, сега уча скандинавската методика“, го направили главен конструктор на завод „Витоша“. „Ходех в костюми, вирех си мордата, а бях все още един дрисльо“, казва Гена. И тъй като искал да се развива, се записал и на курс по машинна и ръчна бродерия. В годината, когато се родил синът му, завършил дефилето на Форум българска мода с една червена булка, на която две самодиви в бяла дантела донесли бебе. Медиите отбелязали, че макар и чужденец, е интерпретирал древна българска традиция.

Генадий Береснев има опит с почти всички български дизайнери и фирми за облекло. От всички се учел, „купувал“ знания и умения. Изключителното майсторство в изработката на цветя от коприна придобил на специален курс в Москва при японката Сайоко Ясуда, усвоил техниката сомебана – изкуство и психология, прославящи зрелостта, мъдростта, смъртта като възможност за прераждане. Последната му работа била за Мелини. Разболял се и докато бил в болница, се замислил колко кратък е животът и поискал да замине за Украйна, за да уреди документите си. Не му дали повече от 10 дни отпуск, затова напуснал. Бил сигурен, че без хляб няма да остане – казва, че в Мелини получил инжекция самочувствие. Съдбата обаче го ударила жестоко точно когато се чудел по кой път да хване – един след друг получил два мозъчни удара. Смазан в леглото, загубил говора си, бавно връщащ се към елементарни движения, Гена започнал да обмисля да продаде машините си, да подари огромната си библиотека, с две думи прощавал се с мечтите си. И точно тогава се появила Елена Ершова. С поръчка, каквато отдавна го сърбели ръцете да изпълни – с много ръчна работа и бродерия. „В това съм рускиня, казва Гена, летя и нямам хоризонти.“ Моля го да обясни защо при първия опит за контакт отсвирил Ершова. „Защото рускините имат някакъв неизтребим патос, от който аз съзнателно се опитвам да избягам. Летят в облаците и си рисуват приказки. А Елена се оказа различна – постъпи много грамотно, провокира ме, без да ме ограничава.“

След първата поръчка Елена вкарала още пари в ателието на Береснев. Той усетил, че това е жена, която няма комплекс да бъде ярка. Било му приятно и интересно да твори за нея, забавлявал се, импровизирал. Точно това пък харесала у него Лена – като на шега тя му показва дреха от албума, наричан от нея „оргазмический“, и му съобщава, че има такава закачалка, останалото очаква той да сътвори. Или пък пътувайки, а тя пътува почти непрекъснато по целия свят, снима с телефона си нещата, които вижда и харесва, и му ги изпраща. С намигване. Влиза в магазини за копчета и всякакви други дребни такива нещица, на които преди не е обръщала внимание. Гена я научил повече да се вглежда в детайлите. Със своята безкомпромисност тя вдигнала летвата му в избора на тъкани.

Това е моето, това е твоето, това е нашето

На практика Береснев твори всичко по мярката на Лена. Ушил й още една рокля – средно между коктейлна и вечерна. В стила на Кавали – обличаш нещо като нощничка, а отгоре – друга тъкан, обсипана с пайети и камъни. „Той е трансформър, казва Елена. Обичам да имам три рокли и две сака и панталони, но като ги комбинирам, да се получават седем съвършено различни лука. Аз на две-три години си сменям къщата, така че не мога да влача огромен гардероб.“

Задала му темата за свободната дреха, която да не сковава тялото на жената, да може да се носи в течение на целия ден без никакви притеснения. И с много малка промяна – например на обувките и грима, да може да се носи на вечерни събития. Гена я разбрал. И тя се превърнала в нещо като рекламно лице на неговите колекции. „Жена, която не реже, а успокоява с красотата си“ е определението му за Ершова.

Двамата взели да мислят за съвместен бизнес, свързан с мода. Гена така или иначе бил вътре, но „човек сам не може да премине тъмната гора“. Лена обаче изпитвала страхове и притеснения. Дърпала се. Но когато споделили идеята с една тяхна обща позната, тя казала – какво чакате, започвайте! Направо ни изрита отзад, даде ни тласък, казва Ершова. И въпреки всичко тя не била сигурна. Вече избирали мястото за бутика, всичко потръгнало, а красавицата все още не се чувствала част от него. Докато един приятел не й казал: „Виж, това така или иначе ти харесва. Обичаш го. Ще се научиш.“ Осъзнах, че е моето, успокоила се Лена. Осъзнала, че е кеф, удоволствие да прави точно това с човек, на когото вярва. „Сякаш познавам Гена от 100 години, разбираме се прекрасно, понякога даже няма нужда от думи, само се поглеждаме. Той ми показа, че в неговите пайетки има някаква безумна красота. Направи ги мои. Разбрах, че няма смисъл да мисля повече. А да направя стъпка напред. Обадих се на Генка и му казах: „Вътре съм“.

Лена твърди, че е упорита, но може да й се обясни и тя приема разумните аргументи. А Гена умее да прави точно така, да обяснява, да убеждава. Спорят, разбира се. Даже и за мола. Елена не може да търпи тези търговски мастодонти, тя е човек на малките уютни пространства, там обича да влиза и да излиза, да се заседява, да избира. Въпреки това обаче предложила на Гена да наемат търговска площ в мол, смятайки това за по-сполучлив бизнес ход. Гена обаче й възразил и веднага след това обосновал с аргументи нежеланието си да се излага в мол.

Идеята е в бутик Flowers Street на всеки две седмици, когато се появи нещо ново, да канят клиентките си на презентация и проби. На чаша чай или кафе. На женско бъбрене за всичко, не само за мода и дрехи, а за деца и мъже, за козметика и гозби. Кои са техните клиентки? Не знаят, но може би те сами ще ги намерят, разпознавайки в етикета Gena своята дреха, своя стил.