От средата на миналата година в шопинг картата на София присъства бутик Flowers Street. В него е изложена колекция дамски облекла с авторския подпис на Генадий Береснев. Рокли с перфектна кройка и чиста линия се редуват с жакети, сака, плетиво, всички пищно или по-пестеливо украсени с пайети, дантела, мъниста. Една семпла рокля в стил Роберто Кавали с леопардов принт е превърната в съвършено различна елегантност с помощта на апликирани дантели в пастелни цветове. Бял шал от мохер е украсен с перлички. С такъв шал беше Елена Ершова на последната ни среща. Чакай, чакай – в бутика има рекламен постер с нейното лице. Оказва се, че не само се познават дизайнерът Береснев и красавицата Ершова, но и се обичат, и работят заедно, че са партньорска двойка. Нещо като художник и муза. Като принцеса и храбър шивач, като две широко скроени души, подали си ръка в малка България. И двамата твърдят, че са се спасили един друг, че се мотивират взаимно, че се вдъхновяват. Въобще всичко при тях е много лично. И е игра, театър за двама. На сцената на един бутик, който са декорирали за своето общо представление.

Всичко започнало с една покана за сватба в Индия, на която съпругата на бизнесмена Денис Ершов трябвало да бъде облечена като източна принцеса. Елена се заоглеждала за шивач, на когото да поръча толкова специалната дреха. Някой й дал телефона на Генадий и на още един моден дизайнер в София. Спонтанно звъннала най-напред на Гена, избрала го, защото бил с името на баща й. Не можела и да допусне, че сънародникът й ще откаже дори да се срещне с нея. Това я амбицирало, Елена не е жена, на която нещо може да бъде отказано. И в края на краищата, когато се видели, Гена сега казва, че разпознал в нейно лице своята муза. А тя – човека, който може да осъществи всяко нейно желание. Това установила не веднага, а след като той ушил за нея разкошната рокля от пастелнорозов шифон – цели 13 метра отишли само за диплите на полата, и незнайно колко като бройка, но тежки поне три килограма камъни и пайети, с които украсил дантелената горна част и ръкавите. Попитал я лаконично, както мъжете обикновено питат жените: какво искаш? А тя отговорила, както всяка една жена би го направила: да отида не зная къде и да направя не зная какво. Но да е много красиво! Хм, хм, отвърнал Гена и продължил с въпросите: кои са твоите любими дизайнери? Алигзандър Маккуин, отвърнала Лена и дори му донесла от вкъщи роклята на Маккуин. Гена отвърнал, че всичко му е ясно, и започнал да й обяснява каква точно рокля ще й ушие за сватбата в Индия. Лена затворила очи, запушила ушите си и казала: направи я такава, каквато смяташ, че е подходяща за мен. И получила роклята с пола от 13 метра шифон, е, не точно за сватбата в Индия, където заминала с няколко други рокли, ушити от Гена. С пръстите си усетила качеството на материята и перфектността на изработката, с очите си попила красотата на дрехата, с душата си почувствала любовта, вложена в нея.
За първи път я облякла на кинофестивала в Кан. Чувствала се комфортно в нея, не обръщала внимание на погледите, които я сподиряли, а със сигурност имало много. Важното е, че се усещала суперадекватно облечена.

Тази разкошна рокля Елена пази като реликва в гардероба си. Заедно с дрехи на емблематични дизайнери като Джанфранко Фере и Валентино, с костюма на Шанел, с роклята на Валентин Юдашкин, с която е дефилирала на конкурса Мис Европа през 1999 г. И била удостоена с короната на победител. Всички изброени дотук облекла някак не ми се вписват в стила на Лена, която най-често съм виждала облечена в черен панталон и бяла риза, с черна плисирана минипола и черно поло, комбинирани с кубинки. Богато извезани с мъниста и пайети, и роклята на Валентино, и сакото на Фере, към което проявява съвсем закономерен интерес вече порасналата дъщеря на Елена, десетгодишната Василиса, са сякаш от друг свят, далеч от настоящия живот на бившата Мис Европа. Елена обяснява, че макар във всекидневния си стил да е обрана и андрогенна, в официални случаи обича да е жена, ама много жена – царствена и блестяща. Илюстрира своя любим стил с един прекрасен албум на издателство Rizzoli – Jazz Age Fashion Dressed to Kill. Прехласнати разглеждаме дамските дрехи от 20-те години на миналия век – свободни, обтичащи тялото рокли, натежали от украшения и бродерии. Елена разказва как наскоро в бутика на Шанел в Париж тя не могла да намери класическия свободен силует, с който Мадмоазел направила революция в дамската мода. И как получила точно това, което търси, от Гена Береснев.

Впрочем, казва ми тя, той е започнал да работи най-напред при Валентин Юдашкин точно по времето, когато именитият руски дизайнер ушил за нея бледозелената рокля за конкурса Мис Европа. Която, между другото, е с плетен корсет, обшит в бледозелени пайети, досущ като люспи на русалка. За такава монотонна работа се искат не само златни ръце, а и огромно търпение. Каквито Елена няма. Както нямала и търпението да носи подобни дрехи – с камъни и украшения различни. За нея те просто не съществували. До запознанството й с Гена. Когато този тип дрехи започнали да й доставят съвсем друго удоволствие.