Живата легенда на Ню Йорк навърши 92 и разказа всичко в книга: как на 10 е най-популярното и богато дете на Америка, на 20 вече е светска знаменитост, на 50 губи четвъртия си и най-обичан съпруг и пуска в продажба първите в света дизайнерски джинси, а на 60 синът й се самоубива пред очите й, но как и досега си остава непоправим оптимист.

Ню Йорк в средата на 60-те, ресторантът на елита „Ла Кот Баск“:
„Един посетител, който излизаше, се спря край масата им – някакъв плешив червендалест чичко. Изгледа мисис Купър с интерес, сякаш се забавляваше, но и донякъде с огорчение. Каза „Здравей, Глория!“ и тя му се усмихна – „Здравей, драги!“, – но клепките й потрепваха от усилие да си спомни кой е тоя. Тогава той се обърна към мисис Матау:
- Здрасти, Карол! Как си, сладурче? – и тя явно го познаваше, защото отвърна:
- Здравей, скъпи! Още ли живееш в Испания?
Той кимна. Погледът му се върна на мисис Купър:
- Глория, красива както винаги. Дори по-красива... Е, хайде...
Махна им с ръка и се отдалечи. Мисис Купър го зяпаше в гърба и бърчеше вежди. След малко мисис Матау каза:
- Ти май не го позна, а?
- Май че не.
- Ех, живот! Наистина ужасно е тъжно. Съвсем ли не се сещаш?
- Нещо ми е познат. Но сякаш от много отдавна, като сън...
- Някога, преди много години, той беше бог за теб. Ти му готвеше и му переше чорапите, а когато отиде войник, тръгна с него, от лагер на лагер, да живееш в мрачни бедни стаички... Твоят първи съпруг.
- Този... Този човек... да е... Пат ди Чико?“*

Заради този откъс от романа „Сбъднати молитви“ Глория Вандербилт няма никога вече да проговори на писателя Труман Капоти. Близки приятели от лудите младежки години, двамата са част от компанията, в която са Уна, която по-късно се жени за Чарли Чаплин, и Каръл Маркъс, която два пъти се е омъжвала за драматурга Уилям Сароян.

В „Ла Кот Баск“ обаче писателят безмилостно осмива и трите си някогашни музи. „Аз, наред с другите, се почувствах предадена. Труман манипулираше хората и защото беше толкова интуитивен, чувствителен и необикновен, те му вярваха“ – споделя Вандербилт.

Алената буква

Всъщност Глория е категорична, че голямата й любов си остава нейната майка, на която е кръстена и с която има сложни отношения до смъртта й. Майката, която всички наричат Голямата Глория, е правнучка на прочут генерал от Гражданската война, прабаба й е от чилийската аристокрация, а баща й е дипломат в европейските столици и затова Глория е родена в Швейцария. Когато Голямата Глория е 16-годишна, с близначката й Телма се преместват в разкошна къща на Пето Авеню, снимат се в неми филми и набързо стават любимки на местния хайлайф с прозвището Великолепните Морган.

В същата тази къща, едва на 17, Голямата Глория става втората съпруга на 42-годишния Реджиналд Вандербилт, наследник на Железопътния крал Корнелиус Вандербилт, вторият по богатство в САЩ след Рокфелер. Реджиналд се пропива и умира през 1925 г., когато дъщеричката им, Малката Глория, е само на 18 месеца. На младата вдовица се налага да управлява сумата от 2,5 млн. долара (сегашни 34 милиона), наследена от дъщеря й. Самата майка е непълнолетна и така дава коз в ръцете на семейство Вандербилт, което започва съдебната битка, за да й отнеме детето и наследството. Тя се разгаря през 1934 г., превръща се в световен скандал и налага нови стандарти за таблоидна журналистика. В крайна сметка грижата за момиченцето е присъдена на леля му Гъртруд. Майката може да вижда дъщеря си само през уикендите, а освен това губи и управлението на доверителния фонд на името на детето, лихвите от който са единственият й доход.

„Какво да прави една 19-годишна вдовица, освен да се забавлява? Прислужничката на мама беше издала, че я видяла в леглото с лейди Милфорд-Хевън, и това възбуди Делото на века, макар че по-късно светът стана свидетел на далеч по-страшни неща. Лесбийка – тази дума се лееше като кръв в пресата и дамгоса майка ми като с Алена буква. Случи се в разгара на Депресията и хората поглъщаха като топъл хляб историята на едно страшно богато семейство, борещо се за правата над 10-годишно дете“, спомня си Глория, която тогава виреела в златна клетка в Лонг Айлънд. „Алената буква щеше да тегне като сянка над мен и да ми докарва унижения с години. Отне ми много време преди да простя на мама, която сякаш не разбираше какво се случва с нея.“