За двете години, откакто се организира, пазарът в Добрич има своите велики сделки, превърнали се в легенди. Иван, нашата любезна свръзка в Добрич, е горд собственик на абсолютно запазена каравана за 800 лв., купена от напускащо България английско семейство, което разпродавало покъщнината си. С блясък в очите се разказва за страхотни порцеланови сервизи на безценица и комплект въдици, струващи 1600 паунда и купени за 200 лв. При нашия рейд подобни находки нямаше. Тук-там се виждаха хубав порцелан, покривки, спално бельо. Най-хубавите неща бяха за ядене и пиене. Бившият дърводелец Марк от Лийдс беше произвел от собствените си кози страховито козе сирене, овкусено с билки, чесън, боровинки, някъде между 100 и 200 пъти по-хубаво от най-хубавата моцарела, която съм опитвала. Беше го описал като „коза сирене“ и го продаваше прилежно опаковано в найлонови пликчета, които вадеше от хладилна чанта. Карен и Гари Симпсън от графство Чешър предлагаха вино от The Old Wine House – Славянци, което се произвежда от семейство Христови от сертифицирани лозя. Чудесният мискет се продаваше за 6 лв. бутилката. Цената обясняваха с „не искаме да сме алчни“. Любовта си към виното Карен и Гари развили за 18-те месеца, откакто са в България. Сега искат да представят в Англия традиционни български стоки – мед, троянска керамика. Вино, разбира се.

Джули от село Драма стоварва от колата с помощта на свой приятел клетка с гъски, които отглежда заедно с пилета и пчели. Приятелят се казва Роди, Роди от Шотландия, който пък майстори кошери. Преди не се е занимавал с пчеларство, но сега с помощта на българските си съседи отглежда няколко пчелни семейства, както и бадеми, лешници и фъстъци, от които си прави фъстъчено масло. Джули и Роди, както и всички останали британци, с които говорихме, казаха, че се чувстват много добре в България. Ами да, казва Роди, тук можеш да си вариш домашен алкохол и да се хвалиш на съседа с него, докато във Великобритания за това отиваш в затвора до 10 г. Тук ми харесва, не ме интересува какво става в Англия, искам да живея в моята приказка, казва Джули, докато шарените й патици крякат в съседство. Над клетката им е опънат чадър, защото кой би могъл да обвини в жестокост към животните нация, чиято кралица, казват, обичала коргитата и гуменото си пате малко повече от сина си. А навън градусите наближават 40.

Търговията върви, като най-честата транзакция е 5 лева. Рускиня – не може да им се отрече бизнеснюх на рускините – пита: „А намаление есть?“ Не, няма, вината, които иска да купи, са на твърда цена. В съседство се чува: „Живко, туй ко йе?“ Жена разглежда някакъв наистина необясним предмет, който може би стреля и готви едновременно. Живко, който като повечето мъже се мъчи в шопинг ситуацията, отговаря: „Квот и да йе, за лйев, ко му плащаш.“ Обаче някои сделки са обречени. Колко струа туй? Един уев – отвръща британският акцент. Ба, ни го ща, отсича потенциална купувачка.

Под чадър край Никс бар пълничка дама подстригва смелчаците. Това обяснява странния, но толкова британски модел прически на част от наличните мъже, които в главите смущаващо приличат на Джон Лоутън. Гледайки ги, човек се чувства все едно Маргарет Тачър току-що е спряла млякото на британските ученици, а стачката на миньорите е в разгара си.

Малко встрани от сергията с дини пред масичка с кокетен чадър чака клиенти, които искат да надникнат в бъдещето си, Кристин от село Асеново, иначе от Лийдс. Кристин е деликатна блондинка, която се занимава и с кристалотерапия. Върху масата е подредила различни кристали. Лапис лазули успокоява и според Кристин би могъл да вразуми дори новото ни куче Франки да не върши толкова пакости. Хвърля ми едни ангелски карти, от които разбирам, че трябва да бъда себе си и да скоча там, където ми казва сърцето (обикновено сърцето ми казва да скоча в шезлонг на плажа, ако може целогодишно). Последната карта изобразява пеперуда – чака ме голяма позитивна трансформация следващия месец (дано да е в посока към плажа). Кристин е завършила колеж за кристалотерапия, има и рейки степен.

Също толкова мултифункционална се оказва Елен, която е инициаторката на пазара и живее в самото село Добрич. Тя обяснява, че говори български, защото й трябва, а й трябва, за да се оправя с гостите на къщата си за гости Dobrich B&B – апартамент и две стаи. Елен е в България от 10 години, в родината си е била медицинска сестра, държала е малък бар и вечер е карала такси. Намираме я да пуши отривисто на маса в двора си, на гости са й 3-4 англичанки, наоколо скача кученцето й, за което тя твърди, че хапе много. „Никога не хапе мен, аз съм шеф“. Кученцето никога не хапе и нас, така че си тръгваме цели от Dobrich B&B.

Почти 12 е, пазарът лека-полека се разтурва. Британците си тръгват. Настъпва Brexit. Край Никс бар все пак се чува въпрос: Coffee or tea, darling? Разбира се, чай, скъпи.

 

Малко координати:
Tea Room – Елхово, ул. „Търговска“ 14, тел. за доставки 0885 21 69 77
The Book Cave – Велико Търново, ул. „Опълченска“ 9, [email protected]
Crystal Healing Therapy – www.bluectherapies.co.uk, [email protected]
Old Wine House Hristovi, Славянци – oldwinehousehristovi.appspot.com