Нешка Робева купува къщата си във вилната зона на с. Трудовец през 1992 г. и довежда тук възрастната си майка, която категорично отказва да живее в София. „Майка ми живя до 93 години. Климатът е много хубав, въздухът – чист. Вярвате ли, че в София не мога истински да си поема въздух?“ – казва ми легендарната треньорка.

„Легендарна“ е единствената дума, която ми се струва точна. Не я използвам само заради почти 300-те медала от големи първенства, които Нешка Робева и нейните златни момичета са донесли на България. За онези, които не помнят или не знаят, ще припомня: през 80-те и 90-те години на миналия век българската школа в художествената гимнастика беше абсолютен феномен. Безпрецедентна върволица от световни и европейски шампионки и вицешампионки, които често окупираха цялата почетна стълбица и я позволяваха, я не на някоя руска гимнастичка да сподели с тях някой и друг медал. Давид побеждаваше Голиат много, много пъти.

Влезте в YouTube и напишете: Анелия Раленкова, лента, Болеро. Или: Лили Игнатова, топка, Аве Мария. Или Диляна Георгиева, бухалки, рокендрол. Ще видите забележителни изпълнения, непокътнати от времето. Класика. Хореография на световно ниво, в която музика, тяло и уред се сливат в едно, чистота на линията, съвършенство на изработката... Не преувеличавам ни най-малко.
Художествената ни гимнастика непрекъснато произвежда скандали, факт, но ми се струва нелепо да се обвинява за това самият спорт. Когато години наред си безапелационно най-добрият в света, това, освен всичко друго, е и голямо изпитание. Много амбиции, много страсти, драми, лични съдби са втъкани в платното на големия успех на българската художествена гимнастика. Енергията на много силни и талантливи личности е концентрирана там. Но факт е и че всеки път, когато тази енергия се завихри и произведе буря в публичното пространство, в окото на бурята задължително се оказва тя, Нешка Робева.

Госпожа Робева отново е в „устата“ на всички медии. Първо – заради срамно-нелепите дискусии да й присъдят или не орден „Стара планина“ за 70-годишния й юбилей и второ – заради трагичния инцидент с гимнастичката от националния ансамбъл Цветелина Стоянова, която скочи от шестия етаж на блока, в който живее, и в момента на интервюто все още се намира в медикаментозна кома. Този път в центъра на разразилия се скандал и лавината от коментари е едно от първите й златни момичета – Илиана Раева, председател на Българската федерация по художествена гимнастика. Но обвиненията засягат и Нешка – че точно медалите от този спорт са „кървави медали“, каторжен труд, казарма, която не се издържа, свръхамбиция, алчност... Ще говорим много за това. Нешка Робева, разбира се, има какво да каже.

Къщата в Трудовец е направена за живеене, не за показ и перчене. Домакинята ни, която изглежда фантастично в черен панталон тип „цигара“, черни обувки на висок ток, бяла риза и черен елек и има фигурата и стойката на момиче, ни развежда из градината си. Всъщност – из градините си, защото има няколко. Тази около къщата й е цветно-овощна – с най-разнообразни растения, подарявани й през годините от приятели и гости (ние също й подаряваме скромно каланхое) – портокалови и лимонови дръвчета, отрупани с плодове, камелии, много видове розови и трендафилови храсти, магнолии... По-късно ще ни покаже и зеленчуковата си градина – с домати, краставици, тиквички. Подредена като по конец, естествено. Нешка Робева, както става ясно в разговора ни, се храни почти изцяло с вегетарианска храна, без обаче маниакално да отрича месото. И когато готви – готви за цялото село, че дори и в София носи. Наследила е таланта си от баща си, който е бил професионален готвач.

Сядаме на просторната веранда с удобни, но непретенциозни мебели и голяма камина. Навън е над 35 градуса, но тук е приятно и прохладно. Нешка ни разказва за дивите свободни лета от детството и младостта си. На палатки на Карабурун (старото име на Карадере), скрити в дъбовата гора, за да не ги изгони милицията, или на Слънчев бряг преди още да е построен Слънчев бряг. „Ходехме по тези места дори когато вече бях треньорка, бях омъжена и имахме Аглика. Палехме си огън, нашият прочут цигулар Минчо Минчев печеше миди на плажа, по цели нощи слушахме Пинк Флойд, Бийтълс, толкова беше хубаво!“