Нешка - готова за една последна лудост

"Обичала съм и когато съм обичала, съм била вярна като куче. Докато не ме разочароват. Следващата стъпка е била – вземам си куфарчето и си тръгвам... По взаимно съгласие"

Ирина Иванова 16 August 2016

Снимка: Александър Осенски

 

Вие познавате много добре и България, и света, нали?

През последните 16 години кръстосах няколко пъти България и няма да спра да й се възхищавам. Пътувала съм много, да. Много харесвам Бразилия например, ходила съм два пъти там и сега отново мисля да ходя, макар че, честно казано, вече не ми се и пътува много. Не и със самолет. Развих страх от летене с времето. Изпитвам истински ужас. Единственото, което ме спасява, е малка бутилчица уиски. И въобще не чакам първите признаци на паниката, още като се кача, си отпивам и дори страшните турбуленции над Сибир например не ми правят впечатление. Светът е много интересен, ако се интересуваш от него, а не само от магазините. Бих искала да видя Индия, но вече не бих тръгнала. Ще го отложа за следващия живот, ако Бог реши да ме накаже и отново да ме върне на земята. В Япония има прекрасни места, много интересни. Ето наскоро минахме с кола през Алпите. Красота, но друга! Много обичам Анадола или пустинята в Израел! А лунният пейзаж на Исландия е просто извънземен! Но в България пейзажът се мени на всеки час. За три часа стигаш от морето до планината. И освен това тук има много, много добри хора. Аз си пропътувах живота, но когато съм извън България, нищо не ми е наред.

Обичате ли промените, госпожо Робева?

Да, аз съм зодия Близнаци. Като се застоя малко на едно място, качвам се на колата и забивам нанякъде. От дете съм такава... В този си живот смених единадесет квартири! Промените са хубаво нещо. Предпазват те от опасно самочувствие.

Какво ви изкушава – във всякакъв смисъл?

Колкото и идиотско да звучи – победата в едно състезание все още ме изкушава. Възможността да докажа, че знам как да я постигна... Иначе нищо не ме изкушава – къщи, коли... Да дам луди пари за някаква дреха? Абсурд! Никога няма да положа извънредно усилие за това. Когато бях млада, си шиех сама дрехи. И плетях като машина. Алчна съм само за... цветя (смях).

Кой е най-скъпият подарък, който някой някога ви е правил?

БКП – подариха ми лека кола, след като донесохме куп златни медали. Шегувам се, разбира се. Най-скъпите ми подаръци имат чисто сантиментална стойност и... не бих споделила от кого, по какъв повод и кога съм ги получавала.

Какво казва вашият опит – мъжете имат ли проблем с успеха на жената до себе си?

Нямам такъв богат опит, макар че все пак имам два брака и два развода. Истина е, че мъжете обичат да се чувстват по-силни, покровители. Обичат жената да показва, че е зависима от тях. След като се разделихме с втория ми съпруг – останахме много добри приятели, между другото, – той получи доста голямо наследство при реституцията и ми се обаждаше редовно да ме пита имам ли нужда от нещо. Отговарях му: не, нямам. И той дори ми се сърдеше, че нямам нужда от нещо, което той би могъл да ми даде.

Нашият „методист“ на отбора пък ме научи как да преодолявам стреса преди самото състезание, как да „изключвам“ – чаша сухо бяло вино с изцеден в него сока от половин лимон. Изпивах го преди лягане и заспивах.
Не можахте значи да го изиграете този театър?

Аз по принцип трудно играя театър. Да тръгна да баламосвам някого... Обичала съм и когато съм обичала, съм била вярна като куче. Докато не ме разочароват. Следващата стъпка е била – вземам си куфарчето и си тръгвам... По взаимно съгласие. Ако няма доверие, ако не можеш да приемеш, че човекът до теб остарява, че се променя, но ти с него си извървял пътя... Леля Ванга например боледуваше, че мъжът й си е отишъл и че е сама. „Трябва ти другар за стари години“ – казваше. И е права: необходимостта от семейство и близки нараства с годините. Първият ми брак беше на 21-22 години, прибързах и веднага разбрах, че съм сгрешила. Исках да избягам. Баща ми каза: не, ти си обещала на момчето, семейството му е поканило гости. Ще се ожениш, а ако трябва, след това ще се разведеш. И така стана. Ожених се и след три години се разведохме. Вторият ми мъж... беше изключителен човек, много ми помагаше, но... (много дълга пауза) пак се разделихме. Леля Ванга ми казваше: Не можеш да искаш всичко – и кариера, и семейство. И е така. Когато казвам „кариера“, нямам предвид нещо, в което изливаш болните си амбиции, а нещо, на което си отдаден, на което си се посветил. Когато си се посветил на едно нещо, всичко друго минава някак покрай теб. Нямаш достатъчно време за друго, нито достатъчно енергия. Така или иначе вече знам, че да направиш семейство и да го запазиш също е талант, дар от бога.

« предишна страница
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР