Огромното състояние на Уилямс помага на Мона да усъвършенства изискания си стил до безупречност. Харисън е известен като сух и крайно прагматичен човек. Съвременниците му си спомнят, че той наистина не можел да разбере защо трябва да се помага на инвалидите, когато от тях няма никаква полза! Но точно тези черти на характера му го подтикват да се отнася с нежност към жена си – от нея той има полза. Семейството му става синоним на светски блясък във време, когато богатите не се стесняват да демонстрират възможностите си. Двамата с Мона се връщат в Ню Йорк и се нанасят във великолепно обзаведен апартамент на Пето Авеню, по стените на който висят оригинали на Гоя и Джошуа Рейнълдс. Мосю Живанши, един от любимите дизайнери на Мона, свидетелства, че към апартамента имало два асансьора, бавен и бърз. С по-бързия се возели хората от прислугата, които трябвало да пристигнат на етажа преди господарите си, за да им отворят вратата.

В дома на Уилямс гостува всеки, който означава нещо в Ню Йорк – политици, художници, писатели, дизайнери, актьори или просто милионери. Мона очарова безжалостно и наред – с аристократичните си маниери, с лебедовата си грация, с умението да поддържа интересни разговори, със стила си на обличане.

През 1933 г. става първата американка, избрана за „Най-добре облечена жена в света“ – титла, присъждана от Синдиката на парижките модни къщи, в който влизат Chanel, Lelong, Vionnet, Lanvin и Molyneux. С Коко Шанел Мона има особени отношения. Тя така и не се съобразява с „указа“ на Мадмоазел за малката черна рокля и продължава да носи любимите си светли и бели цветове, заради които по-късно ще я нарекат Бялата графиня. Светските сплетници ще обвържат двете с по-особена връзка, загатвайки, че Мадмоазел е бисексуална, а в края на 30-те публична тайна става аферата на Коко Шанел със съпруга на Мона Харисън Уилямс. Мона, разбира се, не се развежда с него до смъртта му през 1953 г. Освен банковите наличности, красивата вдовица наследява домове в Лонг Айлънд, Палм Бийч, Париж и абсолютно фантастичното имение Il Fortino в Капри – място, помнещо стъпките на самия Октавиан Август, който имал вила там.

Идва ред на съпруг номер 4. Едвард фон Бисмарк-Шонхаузен е интериорен дизайнер, приятел на семейството, изпълнявал ролята на личен секретар на Харисън Уилямс, светски мъж, известен с гей наклонностите си, но което е по-важното – той е граф и внук на прочутия германски канцлер Ото фон Бисмарк. Мона получава титлата графиня и влиза в аристократичните кръгове на Европа. Бракът й с Едвард е хармоничен, двамата се местят да живеят в Париж, на остров Сен Луи, в сграда, обитавана навремето от самия Волтер. Мона отново е муза на знаменитости. Салвадор Дали рисува нейни портрети, Труман Капоти я използва като прототип в недовършения си роман „Сбъднати молитви“, фотографът Сесил Бийтън й прави фантастични сесии. Присъства почти във всеки брой на „Вог“.

Вдъхновява и Кристобал Баленсиага, в творчеството на когото е влюбена. В гардероба й тоалетите с неговия подпис са стотици, тя ходи на проби при него едва ли не всеки ден. Обожава работата му с обемите и тънкото му чувство за пропорции въпреки язвителните коментари на Коко Шанел, че Баленсиага не облича жените, а ги драпира. Сесил Бийтън я снима в белоснежна вечерна наметка от Баленсиага като благородничка от картина на Вато и това е една от най-знаковите фотографии за стила й. Веднъж при железопътна катастрофа Мона загубва целия си гардероб. Без да губи време, отива в ателието на Баленсиага и поръчва 150 нови тоалета наведнъж! В книгата си „Why Don’t You? Bazaar Years“, в която описва работата си в Harper’s Bazaar, Даяна Вриланд пише, че Мона поръчвала всяка откутюр рокля в три екземпляра. Единият се пазел в парижкия й дом, другият отивал в Ню Йорк, а третия изпращали във вилата в Капри. Така била сигурна, че независимо къде се намира, няма да остане... без дрехи. Когато през 1968 г. Кристобал Баленсиага закрива модната си къща, Мона, в знак на траур, три дни не излиза от спалнята си във вилата на Капри. След загубата на Баленсиага тя открива Живанши, който си спомня колко изтощително било да присъства на пробите на графинята. Двамата си бъбрели, в почивките Мона пушела и когато няколко часа и десетки дрехи по-късно си тръгвала доволна, Живанши бил буквално без сили.