В Стокхолм ботелите – корабите хотели, закотвени край брега, са много популярни. Преди близо 90 години сегашният хотел Malardrottningen се нарича Warrior и е най-голямата и луксозна яхта на света. По палубата й изкусително шумолят коприни, изригват гейзери от скъпо шампанско, звънти скъп порцелан, проблясват бижута, струващи половин кралство. И се носи смехът на Мона фон Бисмарк, Бялата графиня. За нея Юбер дьо Живанши ще каже: „Всичко, което тя правеше, беше прекрасно.“

Наричат я още Графинята от Кентъки, защото е родена там през 1897 г., далеч преди щатът да се прочуе с пържените си пилета. Семейството не е особено богато. Когато е на 5, баща й, собственик на ферма за коне, се развежда с майка й. Мона е прехвърлена за отглеждане в огромния и скучен дом на баба си, където я подготвят за най-престижната кариера за една истинска дама – брак с богат мъж. Добрите маниери, в които я възпитават учителите й, трябва да й помогнат да се омъжи изгодно, което и без това не е особен проблем за момиче като Мона с огромни езерни очи, руса почти до бяло коса, порцеланова кожа, лебедова шия и изящна фигура.

Първи за 24-каратовата красавица се жени Хенри Шлезинджър, наследник на стоманолеярни заводи и син на най-богатия човек в щата Уисконсин. Той е на 38, а Мона още няма и 20. Ражда му син Робърт Хенри, когото след развода, три години по-късно, оставя за отглеждане на бащата... в замяна на половин милион долара. (Синът й се превръща в безотговорен плейбой, забъркан във финансови измами. Няма сведения двамата да са се виждали, след като Мона напуска дома на Шлезинджър. От завещанието й след години Робърт Хенри ще получи 1 млн. долара, които по курса на деня са по-малко, отколкото е взела майка му, за да се откаже от него.) Вторият й брак идва светкавично. Той е с банкера Джеймс Буш, само с 14 години по-възрастен и притежаващ големия плюс да е смятан за най-красивия мъж в Америка. Това обаче не му помага да задържи Мона и след 4 години двамата се развеждат там, където повечето хора се влюбват – в Париж. Годината е 1925.

С получените от успешните разводи пари Мона открива моден бутик в Ню Йорк заедно с приятелката си, богаташката дъщеря Лора Къртис, доскорошна годеница на Харисън Уилямс. Днес това име не ни говори нищо, но през 20-те в Америка всички го знаят.

Г-н Уилямс е промишлен магнат, който със състоянието си от 680 милиона долара, равностойни днес на 9,4 милиарда, е най-богатият човек в Щатите. Освен това е вдовец. По-възрастен е от Мона с 24 години, но нима това може да спре любовта?! След кратко ухажване двамата сключват брак. Годината е 1926.

Човек може да остане с впечатление, че Мона е безскрупулна златотърсачка, но истината е, че тя просто е възпитана да очарова мъже с милиони в банката. „Баща й обичал да повтаря, че я „пази“ за богат човек – пише Джеймс Бъркфийлд, автор на биографичната книга „Графинята от Кентъки“. – Всеки неин брак е по-изгоден от предишния.“

Сватбеното пътешествие на мистър и мисис Уилямс е на борда на яхтата Warrior, луксозна и подходящо огромна – когато 2 години по-рано излиза от корабостроителницата на Круп, тя е най-голямата дизелова яхта в света. За Мона Световният океан е нещо като огромен мол и тя е твърдо решена да вземе най-доброто от него. Луда е по перлите и докато обикалят Китайско море и пристанищата на Япония, купува с килограми от тях. Големия подарък от съпруга си получава на остров Цейлон – сапфир с невероятна красота и големина. Камъкът с цвят на синчец е с непостижимите 98,6 карата. Дизайнерите на Cartier по-късно ще го обградят с брилянти и осем по-малки сапфира и ще му сложат верижка от платина. Така се ражда прочутото колие „Бисмарк“, което през 1967 г. Мона дарява на Националния музей за естествена история – Смитсониън, във Вашингтон и днес може да се види там. А защо Бисмарк ли? Предстои да разберем.