Та този човек ей така, профилактично си ме маризеше по два пъти на ден от ранна пролет до късна есен. За първия шамар неговата логика беше, че няма начин да не съм направил някаква беля. Като разбереше какво съм „сътворил“, ми отвърташе още един. И правилно.

Аз често се шегувам, че ако се срещна сега – с акъла от онова време, ще се пребия сам. Разбирам ги и майка ми, и баща ми, защото не може да се каже, че съм бил онова желано от всички ученолюбиво и скромно детенце. Татко беше гледал Васко Абаджиев на един концерт и незнайно защо решил, че неговият син, оня със стърчащата коса и черните гащи с кант, може да стане цигулар. И ми купи една цигулка и настана едно мъчение от 1 до 7 клас да свиря на цигулка. Аз с тия кебапчета, каква цигулка бе, братче! Ония играят мач навън, а аз – рата-та-та-та-ри-ри-рам. А той се чуди защо хич не напредвам. То не е като хляб да правиш, трябва и малко талантец. Накрая разбра, че нищо няма да стане, счупи ми цигулката о главата и се свърши. Де да знае той, че синът му един ден ще ходи по сцената чужди думи да говори.

Зад гърба на Любо небето постепенно потъмнява. Той отваря вратата към балкона и стаята се изпълва с хладен солен въздух. Морето не се вижда, но е ей там, зад тъмните бетонни силуети, живо и всеопрощаващо. Говорим си за неговата дълга история в киното.

До 1991 година Чаталов е на щат в Киноцентъра, снима като бесен, после е на щат в Театър София, но продължава да играе в киното. Затова го и уволняват – не може да отиде на един от спектаклите заради снимки на „Кладенецът“. „Е, свърши се – казва си тогава актьорът. – Наигра се Чаталов, каквото можа – направи“. И тази дива драма, която един страхотен актьор като Кирил Варийски например не можа да преживее и която го уби – че нямаше вече кино, че мечтите в театъра се сриват, – тая драма я нямаше у мен“.

Чаталов не е мечтал да става актьор. Започнал да учи в Лесотехническия институт. Скъсали го на изпити и трябвало да работи 8 месеца. Отишъл на аерогарата, където се засекли с големия актьор Иван Иванов, тогава скъсан на изпитите за летец, двамата се познават още от техникума. Следващата година Любо и Иван кандидатстват във ВИТИЗ, влизат и никога повече не се разделят. Ването, както го нарича Любо, е може би най-близкият му човек, след Ева. Двамата играят заедно в десетки филми, споделят хляб и вино, но никога момичета. Иван е боготворен, дори на снимките на някои филми идва милиция да го охранява от фенки, въпреки че „тоя бастун е толкова моногамен“, както казва Любо с обич за него. А Любен никак не е, но за това – по-късно.

След 91-ва Любо се захваща да продава тенджери на световноизвестна марка съдове. Явява се в целия си блясък той в луксозните домове на новобогаташите и започва да прави театро – да вади блестящи тенджери и да готви. Но се появява предложение за снимки в киното и Любо зафучва тенджерите в един ъгъл.

Заедно с Палю, сина на Павел Вежинов, вдъхновени от кръчмата „Старци разбойници“ в село Варвара, собственост на Палю, правят кръчма и в София. Била съм в морската, близо до дивите плажове на Южното Черноморие. Целият киноцентър е на вересия в един тефтер в софийската кръчма, всъщност два съединени гаража, тефтерът става все по-дебел и накрая фалират. Оставал е без стотинка за цигари, но никога не си е казвал: „Ами сега какво? Какво! Ще продавам тенджери.“

Ти цици не си ли виждал бе, момче?!

Аз не съм мечтал от дете да бъда актьор. Не съм сънувал сцена. Затова и леко приемах нещата. А е имало много поводи да ме изхвърлят. Само една думичка да беше казала Катя Паскалева – махнете го този, не си знае репликата, например – и аз изхвърчах. Разказвам ти за една сцена с нея в „Бумеранг“. Бях новак в киното, но на 27 години, късно влязъл във ВИТИЗ. Затова си викаме с Ването (Иван Иванов – б.р.) „старо“. Тя, Катя Паскалева – звезда. И аз в едно легло със звездата, това е сцената. Какво ли не правих – четири пъти се къпах. Купих си слипове от „Кореком“. Парфюмирах се от глава до пети. А снимаме на „Кодак“. Един метър лента е долар и половина, отпускат лента само за нощни снимки, операторът трепери за всеки сантиметър. А аз като запецнах: а... ъ... а... И лентата лети. Преснимаме, та се късаме, абе кой ти гледа гащите, бе. И Катя вика: я излезте всички за малко. А е ноември, една вила в Княжево, не е отоплено. Излязоха всички и тя се обърна към мен: ти да не си педерас, бе? Ииииий! Аз като скочих: какво?! Забравих, че е Катя Паскалева!