Упадъчният чар на Венеция подхождал напълно на вкуса й. В този велик град сте просто длъжни да носите фантастични тоалети, казвала тя. Станала патрон на венецианския текстилен дизайнер Фортуни, който направил за нея копринената рокля Delphos със ситни плисета. Почетно място в гардероба й заемали черното, изпъстрено със златисти мотиви сари от Кенет Скот, и роклята от целофан с цип отпред на Елза Скиапарели. Но може би най-знаменити са очилата във форма на крила на пеперуда, направени от художника Едвард Мелкарт и превърнали се в запазен знак на Пеги.

През последните си години тя се забавлявала да посреща гости, които гощавала с най-лошата храна във Венеция (не обичала да дава пари за храна и в ресторантите редовно изчислявала кой от компанията какво е ял и колко трябва да плати) и да наблюдава посетителите на музея й от терасата на Палацо Вениер деи Леони. Прислугата й влизала в ролята на гид и обяснявала в какъв ред да се гледат творбите, а посетителите били свободни да надничат по спалните за гости, за да разгледат висящите там картини. Нямало нито охрана, нито алармена система. Венеция я направила своя почетна гражданка и Пеги била последната, на която било разрешено да има лична гондола. Всички разпознавали екипажа й, облечен в тюркоазено-сините цветове на двореца й.

Пеги починала през 1979 г. и е погребана в градината на музея, където са разположени скулптурите. До надгробната й плоча има плочки с имената на 14 от любимите й кучета от породата лхаса апсо. Колекцията й, купена някога за 250 хил. долара, днес струва поне 350 млн. и годишно е посещавана от 400 хил. души.

Освен известно количество пари и чепат характер Пеги получила в наследство и типичния Гугенхаймовски нос, приличащ на по-елегантен картоф. Наследила го от дядо си Майер, швейцарски евреин, емигрирал в Щатите и започнал като уличен продавач на паста за почистване на печки, а после станал собственик на сребърни мини и милионер. В младите си години Пеги се опитала да облагороди носа си с пластична операция. По време на операцията с местна упойка не издържала на болката и помолила хирурга да спре. Така че носът й останал непокътнат и дори се подувал при лошо време. Но той вървял с невероятния нюх на Гугенхаймови за успешни сделки и печеливши начинания, който направил от бедното малко богато момиче от Ню Йорк една от най-интересните фигури на XX век с фантастични заслуги към световното арт наследство.