90-минутният документален филм „Пеги Гугенхайм: Пристрастена към изкуството“, който дойде в София за „Киномания“ след премиерата му на фестивала в Трайбека, Ню Йорк, е базиран на аудиозаписите с последното интервю на Пеги. То е взето от нейната биографка Джаклин Б. Уелд в края на 70-те, недълго преди смъртта на прочутата колекционерка. Записите са открити едва наскоро. Във филма на режисьорката Лиса Имордино – Вриланд (фамилията не е случайно съвпадение, става дума за съпругата на внука на главната редакторка на Vogue Даяна Вриланд) чухме Пеги да казва с леко грубия си глас: „Аз не съм колекционер на изкуство, аз самата съм музей“. Както и: „Мисля, че бях някакъв вид нимфоманка“. Нейните сексуални афери с прочути мъже като Самюел Бекет, Макс Ернст, Констанин Бранкузи, Марсел Дюшан, Ив Танги вървят като пикантен пиар на великолепната й колекция от произведения на модерното изкуство. Пеги си е давала сметка за това и никога не е крила бурния си любовен живот, който доста подробно описва в автобиографията си Out of This Century: Confessions of an Art Addict. Скромността може и да краси човека, но не и когато той е с фамилията Гугенхайм.

Соломон Гугенхайм, основателят на прочутия нюйоркски музей, е чичо на Пеги. Баща й Бенджамин не бил от най-богатите представители на рода, но живеел, сякаш е. Той имал бизнес в Европа – първият асансьор в Айфеловата кула е негово дело, и използвал пътуванията си, за да пръска чар и пари по разкошни хотели и не по-малко скъпи жени. Късметът му изневерил, когато през април 1912 г. се качил на палубата на „Титаник“. Стюард от първа класа по-късно ще разкаже как след сблъсъка с айсберга Бенджамин като истински джентълмен си облякъл фрак и отишъл да помага на жените и децата да се качат на спасителните лодки. Посрещнал смъртта с чаша уиски в ръка и със знаменитата фраза: „Бях поръчал лед, но не в такова количество“.

От обожавания си баща 14-годишната Пеги наследила острото чувство за хумор и едни 450 хил. долара, с които може да изглеждала като бедно сираче на фона на останалите Гугенхайм, но в онези времена й осигурявали повече от комфортен живот. Не била привързана към майка си, дистанцирана и разсеяна жена, нито към роднините си, за които трудно можело да се определи дали са много екстравагантни, или малко луди. Едната й баба имала обичай да пита минувачите: „Как мислите, кога мъжът ми спа с мен за последен път?“, леля й толкова обичала операта, че често изпявала някоя и друга ария насред Пето авеню, единият й от чичовците й пръснал цяло състояние да купува кожени палта на симпатични госпожици, а друг пък бил толкова стиснат, че се хранел единствено по банкети и чужди маси. Едната от двете сестри на Пеги по-късно се забъркала в неразплетена и до днес афера. В хода на тежък бракоразводен процес тя се озовала на покрива на един от нюйоркските небостъргачи с двете си деца, за които се била заклела, че няма да позволи да бъдат дадени за отглеждане на мъжа й. Децата някак паднали зад перилата, а сестрата на Пеги така и не била подведена под отговорност за мистериозната им смърт.

С други думи, никакъв сантимент не задържал Пеги в Ню Йорк и тя решила да замине за Европа. Някъде там срещнала 29-годишния чаровник Лорънс Вейл, неособено талантлив писател и художник, но с дарба за пиене и компании, който я отървал от девствеността й, и го омъжила за себе си (и в бъдеще по-скоро Пеги ще избира мъжете си, отколкото те нея). Двамата скоро се озовали в най-интересния град на света в онези години – Париж. Лорънс познавал отблизо – по артистични или просто алкохолни причини, цялата бохема от Сен Жермен де Пре: Пикасо, Аполинер, Хемингуей, Бретон, Брак, Дюшан, Бекет, Шагал, Ривера, Ернст, Кокто. Сюрреалисти, кубисти, абстракционисти, футуристи, дадаисти – това бил първият допир на Пеги до модерното изкуство. Парите й помогнали на младото семейство да черпи с пълни шепи от бохемския живот, да сменя коли, къщи и компании, да обикаля околностите на Париж. Оформяла се и страстната любов на младата американка към изкуството – Пеги толкова харесала фреските на Помпей, че настоявала с мъжа й да правят секс в позите от стенописите. Фриволното им настроение се отразило и на имената на сина и дъщерята, с които семейството скоро се увеличило – Синдбад и Пегийн. Лорънс Вейл не бил верен съпруг, но по-лошото било, че устройвал публични скандали с изхвърляне през прозорците на чадъри, чанти и най-вече – обувки. Пеги по-късно ще признае, че я е малтретирал и физически. В един момент й писнало от толкова темперамент и наела бракоразводен адвокат. След развода двамата останали добри приятели и Пеги дори осигурявала Лорънс до самата му смърт с ежемесечни суми. Може би защото благодарение на мъж №1 в живота й открила прелестите на секса.