Кварталът на червените фенери

През деня и през нощта зяпачите там се движат на табуни, разликата е само в степента им на възбуда – нощем често се чуват крясъци и смехове, както и не дотам цензурни коментари.

Мрежата от тесни улички с тесни витринки с червени завеси, които – отворени – предоставят на минувачите гледка на стоката с различен цвят на кожата, на различна възраст, но задължително старателно епилирана и гримирана, без да е задължително прелъстително усмихната. Някои от жриците дори не си дават труд да погледнат към евентуалния клиент, говорейки по телефона. Други се усмихват прелъстително дори и на жените. Но всички те се радват на уважение както практикуващите каквито и да е професии в Холандия. Казват, че официално регистрирани, в Амстердам се трудят денонощно 10 000 проститутки.

В центъра на Квартала на червените фенери е Старата църква, там е погребана жената на Рембранд, Саския ван Уиленбург. Уникална е звънарната, струва си да чуеш музиката на камбаните, специално композирана. А в неделя сутринта там сякаш си определят среща странни птици  – семейство с малко дете, обуто в дървено сабо и с боне на главицата. Майка му бе в традиционните за селяните в миналото дрехи – кафява конопена рокля и бяла престилка, с коса, сплетена на скромна плитка. Количката на проходилото вече момиченце беше изплетена от ракита. Докато се опитвах да ги снимам, замалко щях да изпусна възрастна двойка, която се измъкна тежко-тежко от такси и пое към входа на църквата. Тях просто ги помолих да позират – достолепни наследници на старите холандци, сякаш бяха излезли от платното на някой фламандски художник.

Поклон пред големите живописци

Предварително по интернет си бях купила билети да разгледам Рембранд и Ван Гог. В Рийксмузеум, където е знаменитата „Нощна стража“ на Рембранд, може човек да си прекара цял ден, размайвайки се из различните експозиции. Аз обаче се насочих директно към залите, в които са изложени някои от най-известните картини на Рембранд ван Рейн. Между другото, пред паметника му на едноименния площад в чест на 400-та годишнина от рождението му руски скулптори са наредили изваяни от бронз в действителен размер персонажите от платното „Нощна стража“. Е, как да не се снимаш между тях като един от тях! Впрочем същото може да сториш и пред картината в музея, което ме наведе на скверната мисъл, че тя не е оригинал. В къщата на Рембранд в Еврейския квартал обаче са оригиналите на почти всичките му „селфита“. Може да разгледате и ателието му, и сбирката му от препарирани животни и оръжия. А спалнята му – късо, направо детско креватче, навряно в дървен долап. Да се чудиш не само как е спял, ами и къде и как си е правил децата... Но, оказа се, така са спели и най-височайшите особи в Холандия, включително и принц Вилем II, когото оженили едва 14-годишен за принцеса Мария Стюарт – тогава на 9. Прекрасен е портретът им, нарисуван от Антонис ван Дайк, изложен в Рийксмузеум.       

Супер любопитни са миниатюрните къщи, напълно обзаведени и населени с различни обитатели, с които било модерно да си играят съпругите на знатните търговци от квартала или по-точно, канала на богатите Херенскрахт. Поразена от историята, разказана от Джеси Бъртън в романа й „Миниатюристът“, сега разглеждах играчките на героинята й Петронела – в нейния случай изработвани от анонимна миниатюристка и подхвърляни й в качеството на пророчества, които се сбъдват.

Между другото, с кралица Максима едва не се срещнахме в музея „Ван Гог“ – заради височайшето посещение не можахме да видим „Слънчогледите“, една от репликите на емблематичната картина е изложена там в специално помещение. Оригиналът е в Мюнхен.
Но експозицията в Амстердам е изчерпателна, обхваща различните периоди в развитието на уникалния талант на фламандеца, завършил живота си луд и самотен, без признание, без любов... Сякаш предчувствайки смъртта, Винсент Ван Гог рисува „Корени“, едно от редките му мрачни и тягостни платна, изложено тук.

Музеи в Амстердам – колкото щете, градът е с най-висока плътност на музеи в света. И на секса има, и на проституцията, но ако питате мен – забийте се не при диамантите, не при лулите, не дори и при бирата „Хайнекен“, а при невидимото в музея Микропия или в научно-техническия NЕМО с вид на акостирал кораб, построен от Ренцо Пиано, да, същия, който е проектирал центъра Помпиду в Париж.