Еко концепцията на вятърните мелници

На около 40 минути път с градския транспорт е Заансе Схансен – селцето, където съвсем истински мелници мелят подправки, режат дъски, шлайфат и полират, използвайки само енергията на вятъра. Крилатите съоръжения са свършили гигантска работа в отводняването на земите, на които сега се отглеждат плодове и зеленчуци, цветя и картофи, на които пасат крави и овце. В пълна идилия в Заансе Схансен живеят семействата на мелничарите и производителите на сирене. Продават на място смлените подправки, изработените дървени обувки, млечните продукти.

Холандците са луди в добрия смисъл на думата на тема екология. С това може да си обясните лавината от велосипедисти, които са с предимство пред всички останали участници в движението. С население от 700 хиляди жители в Амстердам има над милион велосипеди. Струва ми се невероятно твърдението, че те са стари, дори и ръждясали, лошо поддържани и супер неугледни, тъй като много ги крадат. Какъв зор някой да открадне велосипед, при положение, че най-вероятно и той си има? Сигурно просто си ги губят по паркингите – айде пробвайте да си намерите колелото, ако сте го оставили на паркинг за 5 хиляди подобни и сте отишли да изпиете няколко бири! Или ще вземете нечие друго, или ще обявите вашето за откраднато, не ли? Да не говорим, че то просто може да е паднало в някой от каналите – 165 на брой – ако сте го оставили незавързано на някой от над 1200-та моста. Каналите всяка седмица ги прочистват с багер, защото в противен случай се задръства речният транспорт. Вадят не само велосипеди, а и коли, макар че от 1968 г. има парапети, в които гумите им опират при паркиране.

Друг впечатляващ модел на поведение в Холандия е използването на вехториите за уникални строежи. На пристанището, до което се стига с безплатен ферибот от централна гара, стар неизползваем кран е превърнат в бутиков хотел със само две стаи, запазени за години напред. Компания му правят две стари трамвайни мотриси, аранжирани като жилища, е, за по-бедни туристи. Вечеряхме в ресторант Pllek – пак на пристанището, изграден от стари товарни контейнери. Комбинацията от индустриален дизайн и млади, красиви, усмихнати и услужливи сервитьори по някакъв начин компенсира впечатлението ми, че

Храната е доста скучна

За да се нахраниш класно в някой от ресторантите със звезда Мишлен, а те не са малко в Амстердам, трябва да си запазиш маса предварително. И тъй като ние нямаме подобни навици, влизахме в заведения, които се изпречваха пред погледа ни в момента, в който се чувствахме гладни. В тях типичната храна е телешко или говеждо месо, или риба с гарнитура от картофи и зеленчуци. В най-непретенциозния си вид месото е пържено, зеленчуците са сварени и смесени – например картофи с броколи. Същото важи и за уличната храна, но горещо препоръчвам пържените картофи! Боже, бях забравила вкуса им, тъй като имам проблеми със стомаха, ако хапна пържено, но тук се върнах отново да ям пържени картофи. Нищо ми нямаше! Никаква тежест, никакво гадене, нищо. Капанчето е препоръчано от Trip Advisor и пред него винаги има опашка. Бях свидетел как баба американка си поръча голяма порция пържени картофи с американски сос. Като ги вкуси, каза, че сосът не й харесва. Няма проблем, отвърна мъжът зад щанда, взе кесийката с картофите и я хвърли в кошчето за отпадъци. След което помоли бабата да пробва всеки от предлаганите сосове и да си избере. С усмивка й подаде следващата кесийка с картофи и сос по избор. А аз само си представих какво би се случило тук, ако не си харесаш поръчания сос.  

Другата радост за вкуса на туриста е херингата. Херинга с лук и кисели краставици – може и с черно хлебче. Божествена комбинация, холандците обичат само херинга като мезе към бирата, като я налапват цяла, хващайки я за опашката. На тях обаче също, изглежда, собствената им кухня им е скучна, което обяснява разцвета на екзотичните ресторанти, като започнем от турските халал, минем през китайските, аржентинските, тайландските, италианските, мексиканските и свършим с японските и виетнамските.