Когато за първи път бях в холандската столица, няколко дни валя почти без прекъсване. Затова каквото видях, беше изпод чадъра или през запотения прозорец на автобуса или корабчето, с което кръстосвах каналите. Гид ми беше един дългунест блед младеж, който наблегна на следните забележителности: квартала с червените фенери, кофишоповете и магазините за лека дрога и зелените папагалчета. В Амстердам според него летели на воля стотици зелени папагалчета. Колкото и да се взирах да видя поне едно, не видях. Сигурно е заради дъжда, рекох си, в тоя дъжд да не са луди да хвъркат...

Този път имах късмет с времето – за четири дни прокапа има-няма за половин час. Идеално време за преброяване на зелените папагалчета! Де да съм знаела, че за да ги срещнеш, трябва поне една близалка с канабис да си употребил. Да, близалка. Зелена. Която можеш да си купиш както в супермаркета, така и на пазара на цветята, както и в магазин за сувенири. Но в Амстердам може да се чувстваш прекрасно и без заветните пет грама. И няма никаква нужда да разширяваш съзнанието и да подкрепяш духа си с помощта на сладникавия гъст дим, неразделна част от въздуха, който се вдишва тук, също както и шедьоврите на строителството, живописта, модерното изкуство, свободната любов и почитта към природата.

Каналите

Не зная защо, но ми се иска да започна разказа си за Амстердам с прословутите му канали,  колкото и банално да е. Според мен именно каналите са ключ към разбирането на холандците и на техния начин на живот. Единственият естествен е Амстел, основният, около който е разположен градът. Всички останали са прокопани нарочно с различна дълбочина, средно от около 2-3 метра. Представете си колко умело хората тук са мачкали и форматирали земята (и водата), на която живеят, така че летището им Скипхол да е на 5 метра под морското равнище, а под някои от каналите, на около 15 метра дълбочина, да минава метрото. Дванайсетата провинция на Холандия е изкуствен остров в Северно море, построен през 1986 г. Неслучайно изкуствените острови в Арабския залив са поверени на холандски специалисти – познавате ли друга нация, която така умело да менажира сушата и водата от векове насам?

На канала на богатите Херенскрахт в четириетажна сграда с лице от около 15 метра живее и приема кметът на Амстердам. Казват, че къщата е строена с кръвта и потта на робите, докарвани от Индонезия заедно с подправките, слоновата кост, скъпоценните камъни. А фасада от 15 метра на канала е равносилна на дворец – обикновено лицата на къщите са тесни и колкото по-широки са, толкова по-високи данъци се плащат за тях.

Има една смешна тясна фасадичка, вградена в големия хотел „Глория“ близо до гарата – собственикът се заинатил и не продал къщицата си, за да построят на нейното и на мястото на много други хотел на кьоше. Когато беднякът все пак решил, че може да спечели много от продажбата на къщицата си с двуметрова фасада, вече никой не му я искал. Така си останала тясната еднопрозоречна фасадичка като част от голямата на хотела.

Размахът на строителството в Амстердам бил през XVII век, но през XIX са построени в един стил, от един и същи архитект забележителните разточително красиви сгради на Рийксмузеум и на Централната гара. Арх. Пиер Кьойпер бил католик и работата му не била одобрена от протестантския крал Вилем II, който му възложил „обществената поръчка“ за музей в мочурищата и за железопътна гара до пристанището. Височайшата особа направо отказала да влезе в гарата през разкошния централен вход, а обиденият архитект си отмъстил, като направил за кралското семейство отделен вход. По традиция кралят на Холандия и досега си минава оттам.

Една от теориите, които чух за наклона на сградите напред, е, че е нарочно търсен ефект заради куките от покривите, с които и досега гражданите на Амстердам си качват нагоре мебелите и по-тежките товари, тъй като къщи от по четири и повече етажа нямат асансьори, а само тесни и умопомрачително стръмни стълби.

Тези, които не искат да ги катерят, нито да теглят въжетата на куките, могат да изберат да живеят на канала. Има цели квартали от плаващи къщи с различен дизайн. Но място на канала струва 375 хиляди евро, а таксите за смет и отпадни води са значително по-високи от тези на обитателите на тухлените домове. Предимството е може би, че можеш да се облекчиш по малка нужда направо от терасата, без да намокриш нечия глава...

Между другото, чух, че да пикаят в канала след употреба, за мъжете е национален спорт. Лошата новина е, че висок процент от удавилите се из мрежата от канали в Амстердам са изваждани с разкопчан дюкян на панталоните. Градската управа се е опитала да разреши проблема, построявайки улични писоари край мостовете – семпли съоръжения, прикриващи само част от този, който ги употребява.