Когато големият ми син беше много малък, се наложи да сменя лекарката, която по район трябваше да го наблюдава и лекува. Защото за някакво елементарно, вече не си спомням какво детско заболяване, тя му предписа един след друг няколко антибиотика. Първо широкоспектърен, който естествено не подейства. След него – по-силен, но много „пречистен“, както тя се изрази, и естествено – доста скъп. Когато и той не подейства, педиатърката, чието име дори не искам да си спомням, му назначи трети, предупреждавайки ни, че е нов и също доста скъп. Него просто не го купихме, а заведохме детето при друга. Тя първо ни попита дали сме луди, после написа рецепта за някакво сиропче и някакво мазило. После стана личен лекар и на второто ни дете, та до днес. Не че и тя не изписва антибиотици на пациентите си, но винаги ме е подкрепяла, когато съм решавала да се боря с детските болести с „бабешки средства“ от рода на компреси, билкови чайове, загрявания или охлаждания. Даже веднъж точно тя ме посъветва да облекча зачервеното гърло на малкия със затоплена кока кола. В случая обаче, когато той пипна скарлатина в градината, ми обясни, че не може да рискува и да го остави без антибиотично лечение заради усложненията, които могат да настъпят от съпътстваща вирусното заболяване бактериална инфекция. Не знам дали заради това или заради нещо друго малкият ми син кара скарлатина цели четири пъти! Четири! А се твърди, че веднъж преболедувана, тя не повтаряла.

Когато Александър Флеминг е открил, че синкавата плесен върху една от биокултурите в лабораторията му унищожава наблюдаваните от него бактерии, едва ли е можел да се досети, че един ден тези елементарни твари ще мутират до степен на пълна резистентност към всичко, което окончава на -ин и на какво ли не още във фармацията.

В началото на 21 век стана ясно, че масовата употреба на все по-нови, все по-прицелени антибиотици освен че не помага в борбата с дълъг поменик на заболявания, ами и прави причинителите им от устойчиви по-устойчиви, превръща ги в суперубийци. Разшумя се за смъртни случаи в резултат на бактериална инфекция на пикочните пътища и на белите дробове, чиито причинители не се повлияват от антибиотично лечение. Не знам дали някой обърна достатъчно внимание на учен от университета във Фрайбург, Германия, който се осмели да изтъкне още през 2005 година, че от резистентни към антибиотици бактерии умират повече хора отколкото от СПИН. Сигурно има някъде статистика по въпроса, но тя не е широко достояние. И бавно и сигурно всички заедно – и лекари, и фармацевти, и пациенти – продължаваме да тънем в блажена увереност, че всичко се лекува. Най-сигурно с антибиотици.

И чак сега у нас се надигна глас срещу щедрото им назначаване от лекари за щяло и нещяло, както и за възможността всеки да си ги самоназначи и купи от аптеката без рецепта. Говоря специално за България, където сме развили доста висока и несанкционирана компетентност в самолечението. Защото извън границите на държавата ни ситуацията е къде повече къде по-малко, но различна. Не само по отношение на антибиотиците – преди много години в Унгария съм се молила за рецепта, за да мога да си купя противогъбичен препарат. За да лекувам вагинална инфекция, причинена от продължителен прием на антибиотик. Защото нали знаете, наред с болестотворните, антибиотиците изтребват масово и полезните бактерии в организма.

Като пиша всичко това, само да не си помислите, че отричам антибиотичното лечение. Не, аз твърдо вярвам в силата му, но само когато е прилагано адекватно. В това понятие включвам компетентния избор на точния антибиотик за точния вид бактерия. А това се случва не напосоки и по интуиция, а след антибиограма. Каквато нито един лекар досега не е предлагал да бъде направена при оплакване от мен или мои близки, най-много да е питал дали имам алергия към лекарства. Когато съм питала за антибиограма, са отказвали да я назначат под предлог, че отнема ценно време – 3 дни. А през това време, оставена без лечение, болестта напредва. На което веднага мога да отговоря, че често тя си напредва и въпреки антибиотика, който често е или погрешно избран, или дори напълно излишен.

Една пролет ме заболя гърлото. Някак изведнъж и много злобно. Докато се опитвах да го успокоя с мед и лимон, с гаргара с отвара от лайка и сода бикарбонат, ме изблъска една висока температура и се усетих, че става дума за ангина. Специалистът уши-нос-гърло, при когото отидох с направление от личния лекар, ми написа силен антибиотик. От безпомощност пет дни го пих – нищо – продължавах да изгарям от температура и да не мога да мигна от болка при преглъщане. Написа ми втори с още по-дълъг период на приемане, едни таблетки, които не можеха да се промушат през затворения от набъбналите ми сливици проход, та ги счуквах и разтварях във вода. На третия ден не издържах и се завлякох в частния кабинет на познат лекар, пак УНГ. Каза ми, че съм луда, докато, затиснал ме буквално с коляно на стола, сряза сливиците ми. Без упойка. Постави ми дренаж. И пак каза, че съм луда да чакам толкова дълго с възпаленото си гърло... Сякаш сама си бях избрала тази мъка.

Ако сега ме питате, май точно оттогава не съм помирисвала антибиотик. Дори и при съмнения за свински грип преди няколко години не си купих този, който личният лекар ми предписа, рекламирайки го като супер пречистен и безвреден. Търся начини – прости и ефикасни – да поддържам имунната си система в бойна готовност и изглежда съм ги уцелила. При нужда посягам към естествени средства с антибактериален ефект. Не знам дали е истина, но се твърди, че и фармацевтичните гиганти са се насочили към издирването на природни антибиотици – есенциални масла, билки. В това има нещо много окуражително, заедно с надеждата, че и лекарите ще започнат да четат повече не само листовките на лекарствата, които производителите им предлагат.