Малко преди тази невероятна загуба Ясен намира на тавана, на който живее, една книга. Този таван, трябва да кажем, не е обикновен. Той, заедно с къщата – бивша синагога, е от XVI век и в него настоящата собственичка, възрастна аристократка, е складирала книгите от огромната фамилна библиотека. Ровейки из тях, Ясен намира томчето „Ангели пазители“ на живеещ в САЩ сръбски емигрант журналист. Идеята за книгата кацнала върху рамото на сърбина, когато един ден прекосявал с кола пустинята Невада. Нещо го накарало да си наведе главата и точно в този момент през страничното стъкло влетял заблуден куршум. Оказало се, че наблизо има военно учение. Историята впечатлява Ясен, но не дотолкова, че да продължи да чете книгата.

Когато се връща от злополучното пътуване с влак, отваря захвърлената книга и вижда, че след последната прочетена от него страница започва нова глава с голямо заглавие „Втори октомври“. В нея се обяснява, че ангелите пазители комуникират с хората чрез „случайности“, но трябва да имаш очи, за да го разбереш. И че 2 октомври е техният празник, който Католическата църква отбелязвала до 50-те години на XX век, но го отменила поради „израждането“ му в карнавални веселия.

2 октомври е и денят, в който Ясен губи рисунките си.

И в главата му нещата се навързват. Някой му казва нещо. Някой внимателен и неуловим. Започва да чете отново книгата на Жул Ренар и да рисува – върху хвърчащи листчета, върху страници от книги, върху салфетки от ресторанти, дори върху билет за Етъра, който бил в багажа му. Спомня си какво е да рисуваш за себе си, а не за да се харесаш на някого, да се забавляваш като дете, докато го правиш, без да мислиш за тиражи и търговски успехи. С четири химикалки Big и два молива прави илюстрации за „Природни случки“. За 20 дни. Носи ги на Франсин с немалко притеснение, тя – малко филмово, удря по масата и казва: „Това исках от теб“. Издава книгата, която през 2002 г. печели истински голяма награда – „Bologna Ragazzi Award, Mention Fiction“ (Болонският панаир на книгата е най-важното място в книгоиздаването за деца).
Ясен се връща окончателно в България заради любов и новото му положение на семеен мъж го кара да поизостави илюстрацията – от завръщането си досега е направил „едва“ десетина книжки, в полза на рекламата. Снима музикални клипове, късометражни и два пълнометражни филма – „Дървеното езеро“ и „Малък-голям“, междувременно специализира кино и тв режисура в НАТФИЗ. Определят филмите му като нестандартни и експериментални. За „Малък-голям“ печели наградата на критиката на фестивала „Златна роза“‘ 2011.Финансира ги сам. Пише сценарий за трети филм, семеен, с работното име „Лили рибката“, чийто стил сам определя като магически реализъм. Кандидатства неуспешно за финансиране от Националния филмов център. В почивка между снимките на поредния рекламен клип разговаря с оператора Григор Кумитски (който загина това лято на „Албена“, спасявайки давещо се момиче) и той му казва, че НФЦ имат извънредна сесия за нискобюджетни игрални филми, и го убеждава да участва. На 15 септември Ясен вижда на сайта на НФЦ, че филмът му ще получи финансиране. Същия този ден от издателство „Точица“ му съобщават, че книгата му „Ангелите пазители“ е влязла за печат.

Като благодарност към ангела си пазител, който му връща детската радост от рисуването, Ясен прави тази книжка. Тя излиза първо на френски в  La joie de lire. Тази година на 2 октомври – как иначе? – е българската премиера, организирана от „Точица“, семейното издателство на Марин Бодаков и Зорница Христова, които най-вероятно също са пратени от вие-знаете-кого и които не се плашат да работят с „рисков илюстратор“ като Ясен. Той сам се определя така, защото е своенравен и издателят никога не може да е сигурен какво ще получи накрая. „Точица“ правят с него и великолепната книжка „Колко ягоди растат по морето“ с английски детски стихчета, които проф. Александър Шурбанов е подбирал и превеждал в продължение на 40 години.

В илюстрирането на „Ягодите“ на Ясен му памагат два съвсем реални ангела – дъщеря му Зори и синът му Боян. Необичайните, интуитивни, наивистични картинки изненадват проф. Шурбанов и той казва на Ясен: „Г-н Григоров, очевидно не ви е страх, че хората могат да си помислят, че не можете да рисувате“. Ясен не го е страх, защото ангелът му пазител го е научил да търси не възхищението, а искреността – като единствен начин да се работи смислено.