Това се случило преди много години. Така иска да започва историята му Ясен Григоров. А той – като мнозинството артдиректори и режисьори (Ясен сега работи за The Flying Agency), може да бъде много убедителен.

И така – това се случило преди много години и по-точно през 90-те в Швейцария. Ясен е прекъснал следването си в Художествената академия в София, където учи илюстрация, и е заминал за Женева. Брат му, талантлив млад учен химик, работи там и му е обещал, че ако Ясен бъде приет за студент в Женевската академия за визуални изкуства, той, братът, ще го издържа 6 месеца...

Още преди да изтече подареното му време, Ясен започва да си търси работа. Живее в пансион за мъже заедно с разни изпаднали от торбата на Господ хора, пропили се типове, бедни емигранти. Един от тях го вкарва в бизнеса с чистенето, който в Женева от 50-те години насам се държи от португалци, и Ясен започва да чисти третия и четвъртия етаж в сградата на местното енергоснабдяване. Португалците посмъртно не могат да запомнят първото му име, затова му връчват престилка, на която е избродирано „Грегори“. Новопокръстеният в бизнеса Грегори си купува червени гумени ръкавици, които предизвикват небивал възторг и ръкопляскания от страна на колегите му. Лъска тоалетни от 4 до 7 сутринта и от 6 до 11 вечерта. После идва рязък кариерен скок – става чистач с прахосмукачка на гърба, с която прилича на Робокоп, и получава привилегии с елементи на разкош като тази да пуши на междустълбищните площадки с колегите си. Междувременно учи в Академията и търси издател за илюстрациите си.

Негов преподавател го препоръчва на Франсин Буше, собственичка на издателството за детска литература La joie de lire. Тя търси студенти като безплатна работна ръка, за да подредят изложбата за 10-ата годишнина на издателството й. Ясен се възползва от директния контакт с нея и й представя рисунките си. Франсин му предлага да илюстрира книга на Корина Бий, известна швейцарска авторка за деца, и после цяла година отхвърля рисунките му. За Ясен обаче това е годината, в която научава какво е стил. През 1998 г. най-сетне книгата „Парфюмът на г-ца Никоя“ излиза. Франсин кани Ясен да стане графичен дизайнер на издателството. В следващите години двамата ще направят заедно 80 книги и каталози. Идват и награди за работата му от панаири и изложения. Рисува със специални скъпи четки на специални скъпи хартии. Рисува с много детайл, с лупи, пече с ютия. Стил! Самочувствието му се вдига, станал е голямата работа. И тогава изведнъж – дзън, Франсин му казва, че цикли на едно и също място и че тя повече няма да го издава. „Спихнах като балон“, спомня си Ясен. Все пак Франсин му подава нещо като спасителна сламка – книгата на Жул Ренар „Природни случки“, класическа творба от френската литература. За последно я е илюстрирал Тулуз Лотрек. Казва му: „Очаквам да избухнеш като бомба“, което вместо да го амбицира, го вбесява (ако това са различни неща).

По това време продължават да го канят като илюстратор по книжни фестивали. По такъв повод пътува към Франция, носи със себе си 300 оригинални рисунки, набор скъпи четки. Взeма влак от Женева за Париж. По пътя установява, че папките ги няма. Вика началник влака – все пак е известен илюстратор, началникът се свързва с гарата в Женева, претърсват основно около пейката, където той, Ясен Григоров, е чакал, преди да се качи във влака. Няма илюстрации, няма четки, и това в страната Швейцария, в която има поне две железни правила – на улицата не кради и банкова тайна не разкривай.