Да се целува съпруга по устата? Това е задължително по закон

Римляните притежавали любопитен обичай. Съпругът по закон имал „право на целувка“ (ius osculi). Съпругата била задължена със закон да целува всеки ден съпруга си по устата. При това не само него, но и всички роднини (нейни и на мъжа й) до братовчедите втора степен, когато ги срещала за пръв път.

Откъде идва този обичай, толкова непривичен за нас? Неговият произход е много стар, навярно от самата зора на Рим, ако не още от епохата на Ромул, като той продължил да се практикува дълго дори през Императорската епоха. Главната цел била проста – да се проверява дали жената е пила!

И защо се правело? Спазвал се много стар закон, който налагал абсолютна забрана за жените да пият и давал правото на мъжа да убие съпругата си, ако тайно е погълнала чисто вино. Знаем, че тази забрана е продължила да се прилага на практика, въпреки че преди Императорската епоха е отпаднала. Обикновено наказанието било отричане от съпругата, но знаем също, че нерядко мъжът убивал жена си, като я затварял в стая на къщата (същата, в която можел да бъде наказан любовник, хванат на местопрестъплението), където я оставял да умре от глад. Историкът Валерий Максим, живял между I в. пр. Хр. и I в. сл. Хр., ни осведомява, че конникът Игнаций Мецений дори убил жена си с тояга.

Но откъде идва цялата тази злоба? Оттам, че пиенето на вино било сравнявано с изневярата. Целувката, общо взето, била... спиртомерът на верността. Сравнението е просто. Пиенето било прелюдията към прелюбодейството. Защото жената губела контрол и лесно можела да извърши изневяра или, в по-общ смисъл, да се държи непристойно. Казвало се: „Жената, която е жадна за вино, затваря вратата за добродетелите и я отваря за пороците“. Естествено, трябвало да има „повторна проверка“, както в случаите на допинг в модерния спорт. Извършвали я роднините на мъжа. Душейки, те осъществявали втория тест, за да потвърдят или не обвинението на съпруга. Или за да спасят честта на своята gens, ако съпругът не се бил усетил.

Но ius osculi имал и лоша страна – заразяването с херпес (labialis). Непрекъснатите ежедневни целувки допринасяли за неговото разпространение. Затова, с цел да предотврати избухването на истинска „епидемия“ от херпес, император Тиберий забранил ius osculi, особено по време на публични церемонии.