Римляните различавали 3 вида целувки: osculum, savium, basium. Първата е със затворена уста, лишена от страст. Втората е известна днес като френска. Третата е майчинската. В книгата на Алберто Анджела „Любов и секс в Древния Рим“ (ИК „Колибри“) има още много интересни факти: Какви трикове са използвали жените, за да съблазнят мъжете? Как са им изневерявали? Какви са били предпочитаните пози в леглото? Съществували ли са бельо, луксозни проститутки, афродизиаци и секс играчки? Какво е ставало през първата брачна нощ?

Големият плюс на Алберто Анджела е, че прави разказ от фактите, и книгите му се четат като романи. Палеонтолог, журналист, документалист и блестящ популяризатор, той от дете обикаля света с баща си, известния телевизионен журналист Пиеро Анджела, знае няколко европейски езика и придобива огромна космополитна култура. И в предишните си, издадени на български книги - „Един ден в Древен Рим“ и „IMPERIUM. Пътешествието на една монета из Римската империя“, Анджела стъпва върху познание, почерпано от археологически обекти, лабораторни данни, редица постижения на науката за античността, древни текстове, стотици артефакти от музеите, фрески, статуи и графити от Помпей и Херкулан.

Книгите му могат да послужат и като пътеводител за Рим. С тях древният град е още по-интересен и разкрива тайни, които няма кой друг да ви посочи.

Представяме ви откъс от книгата:

В средата на малкото площадче растат две дървета. Те като че ли търсят светлината, протягайки своите зелени ръце към това парче синьо небе, което се вижда над високите сгради. Но клоните достигат едва до средата на insulae и заради вятъра са оставили драскотини в полукръг върху мазилката: като следите, оставени от затворници на дъното на кладенец. Но има нещо, което привлича нашето внимание долу – това е сянката, хвърлена от нечия коса... Едно момче. Движи се нервно напред-назад, без да излиза от островчето на сянката. После се спира.

Взира се в двойка жени, които излизат през голяма порта. Те са момиче и нейната дебела робиня, вероятно бившата й дойка, като се има предвид разликата във възрастта. Както се случва понякога, тя се грижи за момичето и през юношеството. Момчето отваря широко очи, когато светлината на слънцето облива девойката – нейните гарвановочерни къдрици блестят под лъчите му. Обрамчва ги като корона синьо наметало (palla), което покрива отчасти главата и се смъква надолу, галейки раменете й. Дълбоките й черни очи са вперени в земята, сякаш се страхува да срещне тези на минувачите. После постепенно вдига глава и като лък, който насочва стрелата си, поразява момчето с дълъг и пронизващ поглед...

Светът е замрял. Изглежда, на този площад съществуват само техните очи. В тези няколко секунди зениците им се разширяват, дишането им се учестява, сърцата им ускоряват ударите си, подготвяйки телата им... После изведнъж всичко изчезва, дойката дава знак, че трябва да тръгват, и двете продължават пътя си. Момчето изоставя сянката и ги следва сред малцината минувачи. Преминават покрай дюкянчетата на занаятчии и бръснари, които обаче остават невидими за зелените му очи. Всъщност те следят непохватните, но вече женствени движения на момичето. След няколко минути жените влизат в магазин. Момчето пристига на входа, затрупан с пълни кошове фурми и сушени смокини, и се мушва вътре.

Но от полумрака изскача дойката, която му препречва пътя, както мечка защитава своята бърлога. За миг, траещ като че ли цяла вечност, погледите им се кръстосват. После жената се отдръпва и пропуска младежа, който крадешком преминава през завесата, прикриваща задната част на магазинчето. Всичко е било съгласувано. Той е от много богато семейство и е платил щедро съучастничеството на дойката. Знае добре, че ако възникне някакъв проблем с роднините на момичето, чието обществено положение е по-ниско, парите ще поправят всичко, дори изнасилване. Това го доказват многобройните изследвания върху законността в римския свят, сред които и тези на професор Йенс-Уве Краузе от Мюнхенския университет „Лудвиг Максимилиан“. Но тук става въпрос за истинска любов между двамата – любов, белязваща човешкия живот. Дойката сега наблюдава входа на магазина, като бъбри със собственика, неин роднина. Тя е организирала срещата им. Какво се случва зад завесата? Младите хора са се прегърнали. Лицата им са на няколко сантиметра едно от друго и си шептят любовни слова. „Това е нормална сцена“ – ни идва наум. Колко пъти в днешно време, когато отиваме на работа, да пазаруваме или когато се връщаме вкъщи, сме виждали така двама влюбени... Да, но тук сме в римската епоха: как се държат там младежи като тях? Кои са думите, които двама влюбени са си казвали? Като се позовем на написаното от древните автори – например Катул или Марциал – можем да ги чуем отново...

„Любов моя, дай ми една след друга хиляда целувки...“, казва той, като се приближава все повече към лицето на момичето.

„Колко?“, шепне тя с усмивка, като показва плътните си устни и притваря очи...

Той: „Колко? Любов моя, все едно да поискаш да преброя вълните на океана, раковините на пясъка, пчелите, летящи от цвят на цвят, гласовете, изричащи „обичам те“ в този момент, или ръцете, галещи телата на любимите. Знай, моя сладка Венеро, че този, който иска малко целувки, може да ги преброи... А аз с теб искам да забравя броя им, докато чезна в очите ти“.

Устните се докосват, очите се затварят и започва дълга целувка.

Но римляните като нас ли са се целували? Отговорът е: да. Точно както го правим ние. С някои разлики – не всички целувки са били еднакви. Различавали три различни вида (които ще опишем след малко). Освен това пред хората е трябвало да се държат по точно определени правила.