#ЛуизаГригорова #ВеселаБабинова #Лудигодини

За моментите на душевна нестабилност и как се справят с тях, защо се наричат една друга Пинч, за екстремното им пътуване към Кръстова гора и защо Ники Кънчев трябва да покани Весела в „Стани богат“

Ирина Иванова 12 януари 2016

Снимка: Александър Осенски

„Само повърхностният човек не съди по външността“ - цитира ми Весела Бабинова Оскар Уайлд. Тя, както се оказва впоследствие, ужасно обича да чете афоризми и при удобен случай да ги използва. Добре, ще се съсредоточа върху външния вид. Поне за малко.

Седим в ресторанта под покрива на Народния театър с Луиза Григорова и Весела Бабинова и си говорим за приятелството им. Седят една срещу друга, а аз гледам профилите им на фона на града. Още са си съвсем момичета. Или по-скоро млади жени. Млади актриси. Нощни пеперуди, дневни красавици... Облечени небрежно. Обявяват, че не са пушачки. Пушат само за кеф, с чаша вино – една, две, пет цигари... В случая – по три. Броих им ги.

Преди три години, когато Бабинова е още трети курс в НАТФИЗ, режисьорът Явор Гърдев я хвърля направо на сцената на Народния театър със спектакъла „Нощна пеперуда“, в който Весела си партнира с Михаил Билалов. Резултатът е: няколко Аскеера, един за Весела в категорията „Изгряваща звезда“, и представление, за което все още се говори. После я гледахме и като Офелия в „Хамлет“, отново на Гърдев. Така че още с първите си две роли Весела скочи право в дълбокото. Сега обаче тя изглежда различна. Косата й, хубавата й кестенява коса, буквално гори в яркочервено – боядисала се е заради роля. Червеното сякаш я прави по-силна, по-уверена и някак по-властна. Ами да, не съм толкова повърхностна, че да не съдя по външния вид.

С Луиза се познаваме доста по-отдавна. Като модел тя е снимала за EVA десетки фотосесии и два пъти ни е била корица. Последният път беше преди четири години, точно в разгара на популярността й около „Стъклен дом“ и връзката й с Явор Бахаров. И тогава беше с усмивка, очи и лице на дете, и сега. Вероятно заради това й излъчване нейният професор (всъщност техният, защото двете са от един курс) от НАТФИЗ Пламен Марков й дава ролята на Елена Андреевна, героинята на Чехов от „Вуйчо Ваньо“, която в интерпретацията на проф. Марков и Луиза е чиста и невинна жена. Луиза е много щастлива с тази роля и е достатъчно откровена, за да си признае, че години наред прави всичко възможно да се отърси от имиджа си на „тази манекенка, която играе някакви напълно безсмислени ролички“ и на „глупавата красавичка на сцената“. Гледам я и си мисля как може наистина някой да е толкова повърхностен, че да съди само по външния вид.

Да започнем с нещо ведро, момичета! Какво правите, когато изпаднете в депресия?

Л.: Според мен всяка жена има нужда от своите моменти на душевна нестабилност... Ние с Весела веднъж изпаднахме в синхронна депресия и отидохме в една книжарница, купихме си три томчета с поезия – Маргарита Петкова, Екатерина Йосифова и Франсоа Вийон, килограм череши, постлахме си едно одеялце в градинката пред Народния театър и така някак неусетно ни минаха депресиите.

Значи си се самоизлекувахте...

В.: Ние с Луиза много си четем поезия, пращаме си разни стихотворения.

Предполагам, че сте се запознали в НАТФИЗ.

В.: Да, бяхме в един клас. Спомням си точно как беше облечена Луиза на първия учебен ден и как седеше една малка такава, гърчава... Постепенно станахме супер близки. А наскоро тя е ходила на астролог и й казали...

Л.: Казаха ми, че имаме кармична връзка. Аз, разбира се, не отидох, за да ми разказват миналото – спомням си го много добре, нито за да ми предвиждат бъдещето – не искам да го знам. Не съм питала неща от типа: ще ме вземат ли в Холивуд. Отидох, за да ми кажат в какъв етап от живота си се намирам. После астроложката попита за рождените дати на близки мои хора. Продиктувах й и датата на Весела. И тя ми каза: имате силна кармична връзка. Може би има нещо вярно, защото животът ни свърза здраво – най-вече с приятелство, но също така и с факта, че играем в Малък градски театър зад канала. Някои колеги смятат, че като завършат, и директорите на всички театри ги чакат пред НАТФИЗ, защото са ги гледали в не-ве-ро-ят-но-то им дипломно представление и сега ще се избият за тях. Нищо подобно не се случва. Трябва ти да отидеш, да попиташ, да предложиш труда и таланта си.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР