Отскоро българката е главен фотограф на фрeнското Marie Claire, снимала е и снима за най-големите модни списания като Officiel, Elle, за модните притурки на El Pais, предстои й работа за Der Zeit Magazine, Zeist… Елина засне и модната фотосесия за EVA, показвайки ни как работят големите в тази професия. Защото Елина наистина е голяма във фотографията – търсена е не само за модни проекти, а и за портрети на световни личности от модата, шоу бизнеса и киното. Между другото, като видя роклята с пайети на Dior, която трябваше да облече за снимки на корицата, тя възкликна: „О, преди един месец снимах Жулиет Бинош с тази рокля!“

През май тази година Елина направи първата си самостоятелна изложба в галерия „Синтезис“ в София, където видяхме нейните портрети на Ейми Уайнхаус, Фарел Уилямс, Лара Стоун, Настася Кински, Соня Рикел... Френският писател Фредерик Бегбеде я определя като най-добрата не само в Париж, а и извън пределите на Европа. Между другото, и той се е доредил до нея за портрет, тя го определя като чаровник.   

Елина замина за Париж в началото на века. Тук беше модел, снимаше я Калин Руйчев, резултат на съвместната им работа е една от най-запомнящите се корици на списание „Егоист“ и няколко жестоки портрета на нестандартното й лице. Елина се движеше в компанията на кръга „Ку-ку“, участваше в студентските протести, имаше връзка с Камен Воденичаров. Именно Камен, по нейните думи, е променил съдбата й, купувайки й билет да замине за Париж, където в агенция Karine харесали нейни снимки и я поканили за кастинги.

Много за кратко Елина се подвизавала като модел. Свързвайки живота си с този на фотографа Давид Белмер, от когото има една вече пораснала красива дъщеря, опитала да застане от другата страна на обектива. И усетила, че това й се удава. Превърнала фотографията в своя професия, учейки се сама в движение. Успяла. Да, Елина е една наистина успяла жена и това се разчита във всеки детайл от външността и поведението й – уверена, говореща тихо, но отчетливо и категорично, сякаш във всяка от думите й тежи топченце живак. Не носи никакъв грим, видимо не е суетна. Облечена е в панталони тип цигара и семпла широка риза в цвят каки.

Никаква претенция, въпреки че излъчва рафиниран стил. Стил на човек, който от години не е живял в България. Стил на космополит, който се движи в отбрани кръгове хора на изкуството, киното, модата. Стил на свободна личност. Когато пали цигара, забелязвам, че ноктите й са изгризани до живеца. Признава, че това е навик, с който се бори от 15-годишна. Неуспешно, както се вижда. Така, на чаша вино, се опитваме да превъртим лентата на живота на Елина Кешишева 15 години назад, когато... тя премина бариерата.

КОЛКО СТРУВА БИЛЕТЪТ ДО ПАРИЖ

Казвала си, че не ти си избрала Париж, а Париж те е избрал.

Навремето направих грешката да се явя на един конкурс... Не исках да отида. В същото време една жена, моден скаут, беше показала мои снимки на агенция Karine и ме бяха харесали. Трябваше да ми изпратят билет, за да замина. И днес, утре да ми изпратят, няма и няма. Тогава Камен ми купи билета и каза: тръгвай. Той не само символично, но и на практика ми промени пътя. Нищо не е искал в замяна. Този жест до ден–днешен високо ценя.

Четох някъде – Камен Воденичаров твърдял, че се е върнал при тебе.

Не вярвам да е казвал подобно нещо. Ако е казал, че ме е видял, останалото е интерпретация на жълтата преса. С Камен сме много добри приятели. Много ми е скъп. Той е един от хората извън моето семейство, на когото дължа много. Когато е идвал в Париж, е преспивал в моята къща. Две седмици, докато през това време аз не съм била там. Били сме гаджета, но сега ми е само много добър приятел. И човекът, с когото се виждам, като идвам в България. Направил е много за мен. Никога няма да мога да му се издължа за това, че ми купи билета за Франция.

Кое смяташ за връх в кариерата си на модел там?

О, трябва да помисля, беше толкова отдавна. Албер Елбаз ме избра в Париж и дефилирах за него. Достави ми удоволствие, той е много интересен човек с особен поглед към модата. Както и работата ми за Соня Рикел. Тя правеше моделите си по мен и после дефилирах.

Елина, кое беше определящо в избора ти да станеш фотограф – моделската ти кариера, фактът, че си учила журналистика, или това, че се залюби с фотограф?

Бих казала, че всичко накуп, плюс абсолютна случайност.

Абсолютната случайност наричаш заминаването ти за Париж ли?

Да. Никога не съм обичала моделството. Не ми е било мечта. Стана случайно наистина, спечелих кастинг на агенция и трябваше да замина.

Кога беше последната фотосесия, в която бе пред, а не зад обектива?

Кото Болофо ми направи портрет.

МОДЕЛ ЗАД ОБЕКТИВА

Спомняш ли си първия път, когато погледна през обектива?

Да, беше феноменално. Бяхме с бившия ми съпруг Давид Белмер, още гаджета, на снимки в една къща в провинцията. И докато гледах какво снима, видях нещо, което той не виждаше. И си казах, че е много хубаво. Попитах го, естествено, дали мога да направя мой кадър с момичето, с което той снимаше. За няколко минути. На другия ден пак така. И като видя снимките ми, Давид каза, че са много хубави. Бях горда, че съм направила нещо, което не съм смятала, че е в моите възможности. Казах си: това го мога и го разбирам.  

Школува ли после това свое, как да кажа, умение?

Не. Всичко си научих сама. В практиката.

Така ли си си представяла живота си, Елина?

Не съм си го представяла. Нямах определена визия за бъдещето си.

А журналистиката?

Имала съм някакви полумечти. За работа, която ще ме прави щастлива. Обичам да работя, самият процес на работата ме удовлетворява. Но фотографията ме намери по някаква случайност. Е, навремето, гледайки филми, говорейки с приятели... но нямах никаква техническа подготовка за тази професия. Мама ми припомня сега, че по едно време исках да уча режисура. Близо съм сега и до това някак си.

В момента, в който си тръгнеш от София, какво те чака?

Аз за да дойда, си смених на два пъти датите на билета, защото трябваше да снимам корица на едно списание. Няколко години работех предимно за чуждестранни списания, въпреки че живея във Франция. Сега започнах отново да работя с френски. Станах главен фотограф на френското Marie Chlaire. Преди това работех за италианското, приемано като най-доброто, и американското, което се промени – директор на списание W отиде да работи за тях. Френското дълги години беше много комерсиално, фотографията не беше точно в стила, който ме интересува. Сега обаче има промени и ми предложиха да работя основно за тях.

Разполагаш ли вече с лукса да избираш?

Не е лукс. Всъщност може и да е лукс. Да работя със списания, които аз си избера, и да отказвам на тези, с които не искам. Започвам с Marie Chlaire с корица и голяма история с Лара Стоун, тя ми е любима сред топмоделите, имам кадър с нея в изложбата си в София. Снимах и втора корица с една унгарска фотографка – Енико Михалик, много я харесвам. Снима за Vogue.