Приеха ли те в гилдията си фотографите?

Няма гилдия. Много са добрите, големите фотографи, но и пазарът е голям там. С някои дори не се познаваме.

Познаваш ли Фредерик Бегбеде, в чиито романи се появява името ти?

Неотдавна му направих портрет. Когато е писал книгите си, не сме се познавали лично. Много интересен човек е. Чаровен.

Изложбата ти в София е първата, откакто си заминала, нали?

Да. Оттогава нищо не съм правила в България. Заки (Велизар Соколов, Елина е участвала в клип на дует „Авеню“) искаше да направя един клип, тъкмо бях започнала да снимам късометражен филм за Nowness, един много шик, много тренди сайт. На групата, в която са Louis Vuitton, Dior…

Значи си изкушена от кино!

Да, само че не мога да правя и двете. За кино трябва екип.

Двама асистенти, човек, който ретушира заедно с мен... Не много хора работят за мен. Имам си лаборатория там, където живея. Минах от дигитална фотография към снимане на лента. Често правя черно-бели принтове сама. Обичам да правя нещата с ръцете си.

Какво е предимството на този вид снимане в сравнение с дигиталното?

Само лентата запечатва действителността каквато е. Аз дълго снимах с дигитални камери. И когато в един момент прегледах портфолиото си, се сепнах – всичко беше продукт на манипулация. За известно време спрях да снимам изобщо. После продължих, но на лента.

Модната фотосесия, която Елина снима за септемврийския брой на EVA, също е заснета на лента. И Елина изрично помоли кадрите, които ни изпрати, да не бъдат по никакъв начин ретуширани.
   
Какво ти се снима, Елина?

Започвам една голяма колаборация. Интересно ми е да работя за списания, свързани с големи вестници – New York Times, Zeit, Le Monde, El Pais – работила съм за модната им притурка. Модата си остава първата ми страст, но все повече ми се правят портрети. Истински, изкарани извън контекста на модата. Правят ми се изложби.

Тази в София ме накара да вляза в архивите си, да разгледам отново позабравени неща, развълнува ме. А конкретно – сега заминавам за Лос Анджелис и ще снимам мода с животни – обожавам да снимам с гепарди и лъвове. Сега ще видя кой топмодел ще застане пред обектива ми в компанията на тези прекрасни котки в пустинята Мохаве.

Не се ли боиш от тях?

Неее. Веднъж имах инцидент с черна пантера. Трябваше да я заснема в скок. Дойде с дресьора си, около чиито ръце беше омотана веригата, прикрепена към нашийника й. И както скачаше, изведнъж се обърна и се насочи към мен. Аз съм седнала на земята на 7-8 метра от нея. Гледам компютъра, който регистрира снимките. И изведнъж това животно тръгва към мен. Стигна до мен, с едната лапа закачи един екран, който е залепен с гафър много здраво. 7-8 метра преодоля, преди гледачът й да успее да я дръпне. Седна и започна да ме гледа с едни страхотни зелени очи. Оказа се, че е надушила, че ми е дошъл цикълът още преди аз да разбера. Майка ми присъстваше на тази сесия, зад едно перденце скрита поглеждаше към сцената. Бяха й омекнали краката... Но обожавам да снимам с диви животни.

Имаш ли домашен любимец?

Не, много искам, но ще е трудно, тъй като и двамата с мъжа ми пътуваме непрекъснато. Сега гледах една нова порода кучета – с външност на вълк и характер на лабрадор, една жена ги селекционира. Нали знаеш, лабрадорът е предан, без да е мекушав, но за пазач не става, защото няма грам злоба у него.

ДОМЪТ, КЪДЕТО Е СЪРЦЕТО

Ако можеше да избираш къде да живееш, къде би било това?

Където съм сега. Обичам много Париж. Град, който можеш да минеш пеша. Можеш да започнеш от единия край и да стигнеш до другия. Страшно обичам да ходя пеша. По едно време карах колело от тези, под наем, но сега и това не правя, крача пеша. Обожавам да вървя.  

Опиши ми дома си в Париж!

Живея в Ле Маре, със съпруга ми Тома. Всъщност ние не сме официално женени, само помежду си. Той е артистичен директор на „Перно Рикар“. На въпроса с какво се занимава е трудно да се отговори. Прави от пет години насам една голяма изложба – казва се „Кабинет на любопитството“, пише. Срещнахме се покрай работата си за едни и същи списания. Той беше директор на Officiel Voayge и аз снимах за него.

Та живеем в апартамент от 150 кв. м с децата си – той има син на 14, моята дъщеря Таис е на 13. Разхвърлян, малко дизайнерски, книги навсякъде, много камери. Колекционирам стари фотоапарати. Всъщност ги използвам, не ги колекционирам. Вкъщи цари моят хаос и дисциплината на Тома.