Как е украсен домът ти, какво има по стените?

Фотографии. Много от тях не са мои.

Каза, че колекционираш камери, привързваш ли се към вещи?

Не, аз като сменям жилището си, раздавам повечето си вещи. Нямам особено силна емоционална връзка с тях. Така направих, когато се изнесох от един прекрасен апартамент, от прозорците на който се виждаха Айфеловата кула, Пантеонът... Лъчът, който се върти от осветената Айфелова кула нощем, влизаше в спалнята. Сегашният ми апартамент е на петия етаж, на ъгъл и гледа на три страни, но е в друг квартал.

Готвиш ли вкъщи?

Да, обичам да готвя. И за разлика от други места, в кухнята ми цари ред, има организация. Със съпруга ми често ходим в нови, не е задължително да са скъпи ресторанти. В Париж непрекъснато се отварят нови ресторанти с модерна кухня. Но наистина кухня, а не гурме. А когато мога, купувам свежи продукти и готвя. Не зареждам хладилника. И готвя разнообразна кухня – бразилска, тайландска, френска, италианска, често доста пикантна, тъй като аз обичам люто от малка. Предполагам, че приличам на баща си.

По едно време като че ли беше задълго в Азия, харесва ли ти там?

Често пътувам на Изток, всеки месец. Почти. Сигурно говориш за престоя ми в Тайланд и Виетнам. Ноември миналата година бях там за изложбата на съпруга ми Тома Ербер в Банкок.

Казвала си, че обичаш Бразилия. Промениха ли се приоритетните ти дестинации?

Аз съм си европейка. Предпочитам Европа. Харесвам красиви острови и плажове, но най-хубаво си почивам в селската си къща в провинцията. Те са няколко старовремски къщи заедно в нещо като комплекс през 15-16 век. Били са част от имение със замък. Зидовете са от камък, ей толкова дебели. Има огнище.

Като влезе човек в това място, наистина времето сякаш спира. И се отнасяш... Аз си почивам тогава, когато по някаква много приятна случайност няма интернет, телефоните работят толкова зле, че трябва да се поразходиш на километър, за да намериш добра връзка. Като отида и запаля огъня... За четирите къщи през лятото има басейн. И Лоара...

А кое е твоето море, Елина?

Нашето море. В Бургас и Черноморец. Всяко лято си го наглеждам. По два пъти в годината, понякога и по три пъти. Зареждам батериите. Ям сарми. Домати.

Елина позира за корица на EVA и снима модната сесия на любимия си плаж в Черноморец. Там тя прекарва поне по една седмица всяко лято в семейното бунгало, където дядо й – макар и вече много стар – отглежда домати само защото внуците и правнуците му страшно ги обичат.

Освен към доматите на дядо си Елина изпитва силна привързаност към скалите, където се е научила да плува и да скача, където сега може да се разхожда гола и свободна, да поема като митичния великан Антей от силата и енергията на земята, където са корените й.

По време на тези диви ваканции Елина не обича да я безпокоят. Стига й дъщеря й, след която непрекъснато ходи, опитвайки се да я предпази от лудите скокове в морето и невниманието при ходенето по хлъзгавите камъни, от което самата Елина е пострадала – счупила е пръст на крака си.   

ТАИС – СЛАДКАТА ТРЕВОГА

Дъщеря ти проявява ли интерес към фотографията?

Не. Свири на китара и на пиано, композира музика. Рисува също така. Прави анимационни филми. Иска да учи в Бъркли.

Модата вълнува ли я?

Да, определено. Много се интересува как да се облече.

Лесно ли се роди Таис?

Абе поизмъчи ме, беше голямо бебе, дълго, с едни дълги крайници.

Не поиска ли секцио?

Не, не разбирам жените, които го правят по желание.

А как избра името на дъщеря си?

Е, как, на Атинянката Таис я кръстих, естествено, по романа на Иван Ефремов.

Не мислиш ли за второ дете, Елина?

Да. Да, искам определено още едно дете. Но чакам да си направя системата да е лесно, спокойно. Да мога да си го гледам.