Елина ми разказва това на чаша червено вино вечерта, след като кацна в София. Само за два дни. Графикът й е пълен, лети от САЩ до Тайланд, от Франция до Виетнам, от Бразилия до Италия... Елина не скромничи, а казва, че е много добър фотограф, една от най-добрите не само в Париж, а и в света. Аз пък разбрах това от Фредерик Бегбеде, най-популярния писател в Париж, част от артистичния елит. Бегбеде споменава името на Елина Кешишева в контекста на романите си, разказващи живота на модерните сноби. А кога и как са се запознали с нея ще разберете от някой от следващите броеве на EVA. Сега още малко любопитни истории, свързани с изложбата, която продължава до 8 юни и заради чиято подготовка Елина е в България.

Има един портрет, който е искала, но не е успяла да направи – на роклегендата Лу Рийд (The Velvet Underground) за кампания на Cartier. Заминала за Ню Йорк, където трябвало да направи портрета му, чакала го четири дни, но той така и не се появил. В понеделник си взела самолета за Париж и се оказало, че той точно тогава е дошъл за снимки. А скоро след това напусна този свят...

Виж, с Ейми Уайнхаус се срещнали след излизането на албума й Back to Black. „Дребничка, слабичка и срамежлива и в същото време малко нахална, чуплива. Не знаеш как да се отнасяш към нея. Как да й говориш, как да я снимаш. Нейното притеснение притесни и мен. Сама се гримира, имаше един много красив шал на Hermes, зави си го в косите, промени се. И влезе в себе си. Оттам нататък тръгнаха по-лесно нещата. Една от снимките й от тази сесия купи баща й за корица на книгата, която издаде след смъртта й.

Фарел Уилямс е друга история. Много е черен, като сиамска котка е. Всички се обръщат след него, има страхотно излъчване, много е... цялостен. Но никога не е сам и не е леснодостъпен. Както повечето от соул и рап музикантите, е заобиколен от една доста голяма тълпа – асистенти, продуценти, бодигардове, и е много трудно да останеш насаме с него. В портрета има две възможности – едната е да вземеш това, което ти се дава, другата – да влезеш в контакт и да се опиташ да вземеш нещо, което не си виждал, нещо, което не е леснодостъпно. Да го накараш да те гледа, да премине бариерата.“