Galerie de L’Instant е реализирана детска мечта на Жули Граньон, дъщеря на прочутата балерина Теса Бомон и легендарния фотограф на списание Paris Match – Франсоа Граньон.

От тийнейджърка Жули е омаяна от красотата на движенията на майка ѝ и тяхната проекция, уловена от камерата на баща ѝ. След години, когато купува една стара фабрика в сърцето на Париж, знае, че ще я превърне във фотографски оазис. Така донякъде преодолява разочарованието си, че не притежава таланта на Теса. Тръгвайки по стъпките на баща си, успява само за няколко години да събере и организира неговия архив и да натрупа контакти и познанства с много интересни хора от фотографския свят. 

„В работата ми никога не съм успяла да разгранича личното от професионалното. Дали това е хубаво или не, няма никакво значение, просто е така. Затова и успехът на миналогодишната изложба „Тяло и душа“, посветена на танца, ме трогна толкова дълбоко. Съчетах страстта си към фотографията, представена от работата на баща ми Франсоа Граньон с любовта си към танца, която наследих от майка ми Теса Бомон. Усетих вдъхновението, което изложбата даде на публиката, и затова реших това лято да повторя преживяването. 

Впуснах се в търсене на нови фотографски съкровища. Така открих великолепната работа на Матю Брукс, американски портретист, чиято чувствителност и поглед към телата на танцьорите ме развълнува силно. Неговата доброта и дискретност подчертават красотата и дисциплината на моделите му. Един от кадрите показва балетиста Юго Маршан в полет. Тялото му изразява свобода, сила и грация, постигнати след години труд и жертви в името на този мимолетен, но съвършен момент. Затова и новата изложба се нарича „Полет“.

Сините очи на Жули проблясват на меката слънчева светлина в Париж, докато си спомня: „Преди няколко години с майка ми гледахме филма „Били Елиът“. Много силно я развълнува финалът. Сподели ми, че е преживяла отново страстта към изкуството си и че наистина именно този скок, този полет, тази свобода е нещото, което винаги е преследвала, без никога ясно да го е формулирала. Това беше много красив и силен момент“.

Селекцията не е затруднила Жули, въпреки многото снимки, от които е трябвало да избира. „Има и много други красиви фотографии. Като например онази, която Жил Тапи е направил на съпругата си Силви Гийем – за мен най-великата танцьорка на всички времена. Включени са фотографии на Робер Доано, както и една красива снимка на Мерилин Монро, уловена да танцува в градината си, от нейния приятел Сам Шоу.

Чистотата на този момент, безгрижието и грацията на Мерилин не спират да ме трогват. Както и превъзходните снимки на Мария Хелена Бък-ли, фотограф в Парижката опера, привилегирована да бъде свидетел на красивия полет на великата балерина Полина Семьонова.