Тук се идва по изгрев слънце. Ако искаш да си намериш нещо наистина ценно от разтоварващите стоката си продавачи, трябва да си станал в 6. Аз направих така и съботното ми усилие бе възнаградено. Още по пътя към официално регламентираното тържище се натъкнах на възрастна двойка, която бе наредила върху чаршаф своите съкровища – харесах си керамична кана с капаче, немска, ръчно изработена и красиво оцветена. На въпроса колко дядото отвърна – питай бабата. А бабата, която седеше в колата, само вдигна два пръста – два лева.

Тук всичко или почти всичко по-дребно струва два лева. За по два лева си изтъргувах две красиви стари керамични чинии. Две тестета карти за игра. Чисто нови, китайски. Малко вълнено килимче успях да спазаря за четири лева. Ако бях по-настоятелна и бях взела и двете, които търговецът беше проснал направо на асфалта, сигурно щях да ги купя и тях за по два лева. Сега съжалявам, че не го направих. Съжалявам, че не бях достатъчно обиграна и бърза, за да измъкна и керамичния чайник, и втората кана от възрастната двойка – буквално под носа ми ги отнесе една друга жена. Както и металния поднос с емайлирано дъно и дръжки, „изпарил“ се буквално от ръцете ми, докато го разглеждам и се договарям за цена.

Това е битакът в Малашевци – чудното местенце за размяна на „боклуци“, както казва мъжът ми. Аз обаче не смятам така и се чувствам в стихията си сред старите вещи, не ме е гнус да ровя без ръкавици в прахта и паяжините, сигурно в предишен живот съм била я клошар, я антиквар.

Между другото освен да купувам, бях дошла тук и да продавам. При едно разчистване на стаята на сина ми бях събрала една голяма торба слушалки, МР-3-ки, зарядни, кабели, клавиатури, касетофони, мобилни телефони... Сделката ми беше изключително неизгодна – изсипах съдържанието на торбата върху една „специализирана сергия“ сред доста подобни джаджи. Търговецът със светнали очи попита колко искам за всичко, а аз скромно отвърнах – два лева. Той ми изсипа един лев на стотинки в шепата и ми каза да мина по-късно да ми даде и другия. Така и не минах. Ама после разбрах колко съм се минала – почти всяко от нещата, които му бях дала, видях на доста по-високи цени. Но мен ми беше повече за тръпката да изтъргувам това, което не ми трябва, вместо да го хвърля. Е, изтъргувах го!

Странни неща видях да се продават в Малашевци. Например празни кутийки от козметични кремове и флакони от парфюми. Една циганка с благоговейно изражение на лицето подреждаше прости и откровено грозни пластмасови гердани, каквито и на панаирджийска сергия не съм виждала. Много спящи и неспящи кукли в окаян вид, най-нормално ми изглежда да се разменят и търгуват детски играчки и вещи, толкова за кратко се използват, че е грехота да не бъдат предадени на друг нуждаещ се от тях. Но стари снимки? Сякаш парчета от нечий чужд живот си купуваш – млада двойка на сватбата си, семейство с дядо и баба, край тях внуците... Непознати. Нежелани от наследниците им. Или просто откраднати... Минавам нататък, навалицата се увеличава право пропорционално на повишаването на температурата. Кошнички от тези, дето в цветарските магазини слагат малки саксийки или букети. Стари вестници. Стари обувки. Но-най странно за мен беше, че видях хора да си купуват и тях, и лекарства (разопаковани и употребявани!), и... хранителни продукти. На найлон или черга, не помня вече, направо в краката ми са насипани шоколади „Своге“. Най-отгоре на купчината – един отворен и начупен на парчета. Значи пробваш и купуваш! Като обувките и дрехите – между другото, имаше доста добре запазени кожени якета, кожени шапки с косъм, кожени палта...

За истински ценни се смятат изровените по тавани и мазета медни и глинени съдове, покривки, мелнички за кафе, радиоприемници, ама не от тия ВЕФ-ове, дето ги имаше във всеки дом допреди 30-40 години. Ценители и разбирачи са ми казвали, че от време навреме може да се намерят части от стари порцеланови сервизи. Видях сребърни прибори за хранене. Абажури за лампи (ето къде ще си занеса сваления от кухнята стъклен абажур!) Като си помислих, аз едно ремарке мога да закарам там, ако разровя старата къща на село, която ще рухне всеки момент и ще затрупа безценни съкровища, наричани просто боклуци.