Сутрин по Пиротска е отворена денонощната погребална агенция, по Графа – фреш барът.

По Пиротска учениците пушат първите си цигари, по Графа пушат продавачките.

По Графа жената на слепия певец го води към работното му място в подлеза на метрото, в долната част на Пиротска единственият просяк още не се е събудил. Той е весел дядо, който при слънчево време изнася пред къщата си стол като основното му занимание е да се закача с минувачите. Няма мъченическия израз, характерен за професионалистите в центъра, и проси съвсем през пръсти.

По Графа сутрин е царство на гълъбите, по Пиротска гаргите демонстрират морално превъзходство.

По Графа се мете, по Пиротска врабчетата още кълват вчерашна кифла.

По Графа стрък цвете е 3 лева, на пазара на Пиротска букет асорти е 1,50.

По Пиротска някакво момче пее или крещи: „Не искам да се уча, искам да се бия, трева да пуша, алкохол да пия.“ Не знам дали по Графа някой може толкова ясно да формулира приоритетите си.

Изминавам пеш разстоянието между долната част на Пиротска и Графа за половин час и още не ми се мисли за нищо. Трамваите и по двете улици тракат еднакво и вървят по посока на оранжевите облаци, иззад които ей сега ще се появи слънцето. В София.