Следващият му роман „Елементарни частици“ е смес от социални коментари и груби описания на секс. Продава 300 000 копия във Франция и носи на автора си международна известност. Започва дебатът дали Уелбек да бъде признат като брилянтен реалист от школата на Балзак, или да го отхвърлят като безотговорен нихилист.

Няколко години по-късно майка му, чувствайки се несправедливо представена в някои автобиографични пасажи на романа, публикува мемоар от 400 страници. Според нея синът й трябва да каже публично: „Аз съм лъжец, самозванец, паразит, всичко, което съм направил досега, е във вреда на хората около мен. Искам прошка“.

За пръв и последен път Уелбек се радва на симпатии от страна на френската преса, която се съгласява, че портретът на майката хипи в „Елементарни частици“ е дори смекчен в сравнение с егоцентричния образ, който проличава в мемоара. По време на турнето за представяне на книгата мама става известна с въпроса: „Кой не е наричал сина си малък жалък келеш?“.

През 2001 г. Уелбек издава „Платформата“ – роман за туристическа агенция, която развива агресивно секс туризма в Тайланд. Това води до терористичен атентат на мюсюлмански екстремисти. Обвиняват Уелбек в женомразство и расизъм. Главният му герой например споделя, че всеки път, когато научава, че палестински терорист или дете, или бременна жена са застреляни в Ивицата Газа, изпитва тръпка на ентусиазъм при мисълта за един мюсюлманин по-малко.

През 2005 г. публикува „Възможност за остров“, роман за раса от клонинги в бъдещето. Иги Поп се вдъхновява от сюжета и го използва в свои песни, споделяйки, че „това е единствената книга, която е харесал в последните 10 години“. Уелбек казва, че не се смята за фантаст, а за реалист, който малко преувеличава.

Със следващия си роман „Карта и територия“ той печели най-престижната френска литературна награда „Гонкур“. Това е история за човек, който съвсем случайно става арт звезда с картините и фотографиите си. Уелбек е критикуван, че е плагиатствал статии от френската уикипедия. Отхвърля обвиненията, защото смята, че „вземането на пасажи дума по дума не е кражба, при условие, че са „рециклирани“ с художествена цел“ и се обявява за ползването на всякакви сурови материали в литературата – реклами, рецепти и дори задачи по математика.

Уелбек е истински виртуоз на словесните провокации. Запитан например какво мисли за секса и парите – постоянен мотив в книгите му, той отговаря: „Странно, вече съм навършил 50, а още не съм решил дали смятам секса за нещо добро, или не. Имам същите съмнения за парите. Но имам определени убеждения. Например, смятам за добър факта, че можеш да платиш на момиче. Аз съм изцяло за проституцията. Защото всички печелят. В Тайланд много британци и американци плащат за това и са доволни. Момичетата също са доволни, защото правят много пари“.

Уелбек определя сам себе си като циклотимик – човек, който се люлее между депресията и ликуването. После доуточнява, че всъщност не е депресивен, а просто не е много активен: „Истината е, че като си легна и не правя нищо, хич не ми е зле. Това не е точно депресия“.

И в противоречие с цялото си черногледство признава, че желанието му е да бъде обичан. Въпреки недостатъците му. Е, косата и зъбите могат да бъдат сметнати за такива, но истината е, че Уелбек е много по-малко циник от един Кундера например, който е способен да изследва човека както ентомолог – насекомо. Вероятно с наслада, но без особено съчувствие.

Още за него

- пуши по 4 кутии цигари на ден
- голям приятел е с Фредерик Бегбеде
- известно време живее в Ирландия, за да избегне по-високите данъци във Франция, а и защото много харесва страната
- вярва, че моралната характеристика, количеството добро и зло у всеки човек остават непроменени от раждането до смъртта