Седя в градината на бившия „Кемпински“, в краката ми се разхождат поне три пауна (да, да, съвсем истински и живи), а пред мен е... Сандокан от моето детство. Да, вярно, и аз, и Сандокан сме версия „трийсет години по-късно“, но пак си е приключение.

Тигъра на седемте морета ме поглежда през очилата си и ме пита може ли да си запали цигара. Кимвам и почти съм готова да ревна.
Господин Кабир Беди, актьорът, който придоби световна слава с ролята си на Сандокан в едноименната поредица по романите на Емилио Салгари, е в София, за да снима новия си филм – епичната боливудска продукция Dilwale, в която участва и настоящата суперзвезда на индийското кино Шарук Кан.

Историята на живота на Кабир Беди (69) е толкова необикновена, че понякога ти се струва, че е преживял дори повече от своя емблематичен герой. Снимал се е в десетки филми и телевизионни сериали в Боливуд, Холивуд и в своята втора родина Италия, която го удостоява с титлата Cavaliere, най-високото си държавно отличие. Член е на Оскар Академията. Кабир Беди пред ЕVA.

Г-н Беди, ще започна с нещо лично. Баща ми, който почина преди 20 години, предпочиташе да ходи на кино с майка ми, не с нас, децата. Гледала съм точно три филма с него и един от тях е „Сандокан“. За мен е голяма радост, че сега съм тук с вас. Кажете ми как вие си спомняте баща си?

Моят баща беше уникален човек. Завършил е Оксфорд, както и майка ми, но тя си е англичанка. Любовната история на родителите ми започва именно там. После баща ми й казал, че иска да се ожени за нея, но трябва да се върне в Индия, за да се бори срещу британското колониално господство. Майка ми го последвала без колебания, защото също мразела колониализма. Станала последовател на Махатма Ганди и се борила за независимостта на Индия, борила се срещу своите, тоест. Баща ми беше абсолютен индивидуалист. Винаги е работил на свободна практика, без работно време, без сигурна заплата. Понякога това създаваше сериозни трудности за семейството ни, но той беше необикновен. Беше философ, писател, оратор. Интересуваше се от възможностите на човешкото съзнание, от енергиите и вибрациите, изнасяше семинари с огромен успех. По-интересното бе, че самият той имаше особени психически способности. Можеше от пръв поглед да каже на непознат човек – когато си бил на 11, си имал тежко травматично преживяване и оттогава са ти останали блокажи, които все още не можеш да преодолееш. Присъствал съм на изумителни случки. После помагаше на този човек да се освободи от блокажите си. Баща ми ми показа, че можеш да живееш по свой начин, че не си длъжен да следваш обичайния път. Това ми даде голяма сила.

Тя е... друга книга. Представете си – английско момиче, което отива в Индия, за да се бори за независимостта й, попада в затвора, после се отдава на будизма. Междувременно е била и учител, и социален работник в бежанските лагери в Тибет и Кашмир. Изпратена е там лично от първия министър-председател на Индия след Независимостта Джавахарлал Неру. Хвърля много усилия за подобряване на живота на бежанците в тези лагери. Била е много близка до Далай Лама. После приема официално тибетския будизъм като своя религия, в последните години от живота си става будистка монахиня и в крайна сметка достига най-високото ниво в будистката йерархия.

Тя е прекарала 15 години в будистки манастир. Срещахте ли се с нея, докато беше там?

О, да, това не беше манастир с килии и така нататък. Тя пътуваше непрекъснато – в Америка, в Южна Африка, в Югоизточна Азия, разпространяваше будизма. Тя е може би един от най-големите будистки мисионери, говореше няколко езика. Беше пътешественик, изключително активна, гражданин на света. Докато снимах „Черният корсар“ в Колумбия, тя изведнъж се появи на снимачната площадка...

Вие самият определяте ли се като религиозен човек?

Религиозен, но необвързан с нито една отделна религия. Уважавам религията, тя създава на хората усещането, че принадлежат към някаква общност, но това не е моят път.

Имате четири брака зад гърба си...

Фактически са три, защото с Парвин, настоящата ми жена, живеем заедно от 10 години, но не сме сключвали брак.

И какво разбрахте за жените от всички тези бракове и връзки?

Всеки човек е уникален експеримент, всеки е специален. Грешката ни е, че винаги се стремим да обобщаваме. Хората не са статистика. Така че аз съм споделял различни периоди от живота си с различни жени и съм разбрал неща конкретно за тях, а не за жените по принцип.