Даян фон Фюрстенберг - целият й свят в една рокля

На 20 става принцеса, на 23 – майка на две деца и светска знаменитост, на 25 – дизайнер и милионер

Таня Борисова 20 юли 2015

Снимка: Getty images

На 30 е на корицата на „Нюзуик“ вместо президента Джералд Форд, на 35 продава всичко и изоставя Америка заради мъж, на 47 преборва рака, на 50 изравя компанията си от пепелта, за да я превърне в истинска модна империя. А всичко започва само с куфар трикотажни рокли...

Нейната история е толкова вдъхновяваща, че прочетете ли я, ще ви се прииска да подхванете свой бизнес. Неслучайно напоследък Даян фон Фюрстенберг изнася мотивационни лекции пред жени. Слушането си заслужава, тъй като смело можем да кажем, че едва ли има друг дизайнер с по-вълнуваща съдба.

Чудо е самата й поява на бял свят – на 31 декември 1946 г., едва година и половина, след като майка й е освободена полужива от Аушвиц. Когато напуска концентрационния лагер, Лилиан тежи 26 кг и лекарите я съветват няколко години да не забременява, но напук на всичко тя ражда в Брюксел здраво момиченце с къдрави коси.

Още в този миг преподава първия важен урок на дъщеря си и той е, че страхът не е вариант. Като повечето хора, минали през лагерите на смъртта, Лилиан не говорела за тях. Даян обаче е убедена, че ако не било нейното раждане, майка й щяла да се самоубие.

На новогодишните си картички Лили пишела едно и също послание до детето си: „Бог спаси живота ми и така аз ти дадох живот. Давайки ти живот, имах сили да продължа своя. Ти си моят спасителен фар, моето знаме на свободата“.

За един-единствен уикенд в Лос Анджелис флиртувах последователно с Уорън Бийти и Райън О’Нийл. Изживявах своята фантазия да бъда мъж в женско тяло.“
От Аушвиц до Женевското езеро

Даян не познава по-силен и позитивен човек от майка си. „Тя не понасяше да я смятат за жертва“, пише Фон Фюрстенберг в автобиографичната си книга „Жената, която исках да бъда“, превърнала се в бестселър миналата година. „Докато растях, не обръщах внимание на напътствията й. След смъртта й през 2000 г. осъзнах, че тя е човекът, повлиял ми най-много, и реших да предавам нейните завети на собствените си деца и внуци. Аз станах тя.“

Още като малка Даян чувала майка си да повтаря, че когато една врата се затваря, се отваря друга, а най-мрачната ситуация може да се превърне в най-добрата. Лилиан Нахмияс изпитала това на гърба си, когато 20-годишна била арестувана от нацистите за връзките си с белгийската Съпротива и депортирана в Аушвиц на 19 май 1944 г.

Тогава тя била толкова ведро и храбро момиче, че дори в бележката, която в последния момент надраскала до родителите си, сефарадски евреи, дошли няколко години по-рано от Солун, не паднала духом: „Скъпи мамо и татко, пиша, за да ви кажа, че малката ви Лили заминава. Къде, тя не знае, но Бог е навсякъде, нали така? Така че тя никога няма да бъде сама и нещастна. Искам и двамата да сте смели и не забравяйте да бъдете здрави за сватбата ми. Заминавам с усмивка, уверявам ви.“

Лилиан хвърлила това смачкано листче от камиона, с който била отведена, надявайки се, че някой ще го намери и предаде на близките й. Бележката наистина стигнала до получателите си, а Даян я наследила от леля си и оттогава я пази като най-скъпата си реликва.

Не по-малко ценен й е и формулярът, който майка й попълнила в американска болница в Брюксел, след като била освободена от 13-месечното си пленничество. Въпреки че се налагало да я хранят на час по лъжичка като птичка, на въпроса какво е състоянието й Лили отговорила: „В много добро здраве“.

През целия кошмар я крепяла мисълта за годеника й Леон Халфин, с 10 години по-възрастен от нея, също евреин. Когато с Лили все пак се оженили, той й осигурил комфортен живот на домакиня. Бил натрупал пари от спекула по време на войната, по-късно станал дистрибутор на „Дженерал Илектрик“ и основал фирма за електронни лампи, превърнала се по-късно в най-голямата в Белгия.

Съпрузите често обикаляли света, но от съображения за сигурност хващали различни полети. На едно пътуване до Ню Йорк Лили попаднала на деликатния швейцарец Ханс Мюлер, заради когото изоставила Леон и се заселила на брега на Женевското езеро. Макар да обожавала своя шумен и емоционален баща, чието копие била като външност, 15-годишната Даян подкрепила изцяло майка си при развода.

Леон бил съкрушен, животът му се сринал, но невръстната му дъщеря усещала, че Лилиан има нужда от промяна, от нови хоризонти, с които да пропъжда сенките от миналото.

Ню Йорк, Ню Йорк

Именно в Швейцария Даян срещнала мъжа, чиято фамилия я превърна в световноизвестна модна марка. Когато се записала в икономическия факултет на Женевския университет, за да е близо до майка си, младата белгийка имала зад гърба си сериозен опит и с ученето, и с мъжете.

Първото й гадже бил италианец, второто – иранец, който на 16 отнел девствеността й, последвали нови връзки в Италия и Мадрид... 19-годишният Едуард Егон фон унд цу Фюрстенберг бил друга работа. По баща австро-унгарски принц, по майка – богат наследник (Клара Аниели била най-голямото дете от династията ФИАТ). Когато Даян се запознала с един от най-желаните ергени, той се връщал от благотворителна мисия в Бурунди. И тя била впечатлена.

Авантюристът Егон явно също, защото веднага повел приятелката си на воаяж в Далечния Изток, а след това я подложил на изпитание – семейна Коледа в разкошната вила на Клара в Кортина д’Ампецо. Даян никога няма да забрави колко неловко се чувствала сред цвета на европейската аристокрация. Още по-неудобно й било на експресната сватба, следствие на непланирана бременност.

Егон и Даян се венчали на 16 юли 1969 – в деня, когато американските астронавти стъпили на Луната. Булката, облечена в „Диор“, и досега се радва, че обиденият свекър пропуснал обяда в „Максим“, където баща й домъкнал целия състав от 50 музиканти и певци на руския клуб „Распутин“.

За да е пълен срамът й, Леон дори сам хванал микрофона. Даян и без това била в сложна ситуация: еврейска кръв в семейството било нещо нечувано, а в къщата на Аниели тя дочула и друго: „...тази умна малка буржоазка е получила каквото иска“. Тогава тя се обърнала към неродения си син с думите: „Ще им покажем ние! Ще им покажем кои сме!”

Егон смятал да предприеме кариера в нюйоркска банка и няколко месеца след сватбата заминал за Америка. Даян решила да завладее Америка като класическите емигранти. И ето я на борда на лайнера „Рафаело“, носеща всичките си надежди – бебе в корема и куфар „Луи Вюитон“, пълен с трикотажни рокли.

Те били резултатът от едногодишния й стаж при индустриалеца Анджело Ферети, който продавал из цяла Италия своята коприна и трикотаж, оцветени в невероятни шарки. Докато чиракувала при него, Даян ушила рокли от платовете на Ферети, които да продава зад океана. Прозорливият предприемач надушил нейния потенциал и дори й отстъпил една от най-талантливите си моделиерки.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР