От Пето Авеню до Шанз-Елизе

Масово били обявени разпродажби, защото се оказало, че всяка американка притежава поне 3-4 рокли „Фон Фюрстенберг“ в гардероба си. В складовете залежавала стока за $4 млн. Пазарът бил преситен, наложило се Ферети да спре производството и дори опитал да съди доскорошната си златна кокошка. Компанията била пред банкрут, а собственичката й – в шок. Грешката била, че Даян не послушала инстинкта си да разнообрази продукцията, а шиела предимно рокли.

В този критичен момент ръка й подал Бари Дилър, когото нашата героиня срещнала, когато била на 28 и на върха. Той бил 33-годишен и също се носел по гребена на вълната като шеф на „Парамаунт Пикчърс“. Под неговото ръководство студиото създало хитове като „Брилянтин“, поредиците за Индиана Джоунс и ченгето от Бевърли Хилс. Връзката им започнала с бурна страст, но тогава Даян не предполагала, че Дилър ще стане най-важният мъж в живота й.

По съвет на Бари тя продала марката си за рокли. Останала другата компания – козметиката, където Фон Фюрстенберг вложила 150-те милиона от продажбата на модния бизнес и от лицензи. През 1981 г. приходите от тази нова фирма достигнали фантастичните $ 40 млн., но само заплатите за трите хиляди служители гълтали по 1 милион на месец! Производствените разходи също растели главоломно с разнообразяването на асортимента и краят настъпил също толкова бързо, колкото и този с конфекцията.

От Париж, където била с новото си гадже – бразилеца Пауло, докато Бари бил „на изчакване“, Даян научила, че банката не може да й отпуска повече заеми и е запорирала „Клаудуок“ и апартамента на Пето авеню. Банкерът я посъветвал да продава, докато още може.

За облекчение на Фон Фюрстенберг английската фармацевтична фирма „Бийчам“ изкупила изгодно компанията й и дори след като се разплатила с банката, тя пак останала $12 млн. на плюс. „От една страна, беше освобождаващо – признава тя. – Бях на 36 и за първи път от 13 години върху мен не тегнеше напрежението да управлявам компания. От друга страна, ,се чувствах празна. Името ми все още стоеше върху толкова много продукти, но аз не създавах нищо. Бях загубила вдъхновение.“

За да се върне към корените си, тя отворила малък бутик в Манхатън, където пуснала колекция haute couture с името „Даян“. Сред първите й клиентки били Брук Шийлдс, Бианка Джагър и Ивана Тръмп, но Фон Фюрстенберг не се чувствала на мястото си. Не й харесвали нито стилът на 80-те, нито Ню Йорк на 80-те, който нямал нищо общо с онзи град, прелъстил я десетилетие по-рано, а освен това децата й били далеч. Жадувала за генерална промяна. Не я виждала в лицето на безумно щедрия към нея и децата й Бари, който преглъщал дори зачестилите й флиртове (в списъка бил и Ричард Гиър).

И тогава на пистата на живота й се приземил Ален Елкан. По-млад от нея, красив писател, с майка от влиятелен еврейски род от Торино и баща – френски индустриалец и директор на „Диор“, Ален й се падал и роднина. Зад гърба си той имал брак с дъщерята на основателя на ФИАТ Джани Аниели – Маргерита, и три деца (две от тях в момента ръководят империята на дядо си).

Даян толкова хлътнала, че се преместила в Париж, за да стане муза на новия си любим. Заради Ален изоставила елегантните дрехи, сложила ниски обувки и се напъхала в блейзъри от туид, които Елкан поръчвал при миланския си шивач.

Намирала се в световната столица на модата и се движела в най-високите интелектуални кръгове (любимият й писател Алберто Моравия например пребивавал у тях със седмици), но живеела с чувството, че остарява. Била несигурна и объркана. Толкова далеч от жената, която всъщност искала да бъде.

Всичко отначало

С Ален продължавали постарому, докато не научила, че той й изневерява с любимия модел на Ив Сен Лоран и нейна близка приятелка – Лулу дьо ла Фалез. Лулу притежавала всичко, от което Даян се била отказала: блясък, работа, успехи.

„Първоначално бях много разстроена, но постепенно приех, че донякъде това бе моя грешка. Подменяйки същността си, аз бях загубила това, с което бях привлякла Ален. Вместо да покажа обидата си, запазих спокойствие и забраненият плод загуби своята привлекателност“, спомня си Фон Фюрстенберг, която през 1989 все пак скъсала с Ален и се върнала в Ню Йорк.

Там я чакал Бари, но тя все още не била готова да се обвърже, а и вече била попаднала под чара на Марк Пепло, носител на Оскар за сценария на „Последният император“ на Бертолучи. Чак когато Марк я напуснал заради друга, Даян се върнала трайно при своя Бари. Той вече настоявал за брак, който щял да улесни и друго негово желание – да осинови децата й.

Алекс и Татяна били поели по своя път и следвали в престижен университет, но майка им се обвинявала, че не им е обръщала достатъчно внимание. Особено на Татяна, която криела, че страда от сериозно генетично заболяване на мускулите, засягащо и сърцето.

„Единственото, за което съжалявам в този живот, е, че не открихме навреме болестта на Татяна. Още пазя една тийнейджърска бележка от нея, на която пише: „Мамо, ти не знаеш нищо за мен“, въздъхва дизайнерката.

Чак през 2014 г., когато диагнозата била потвърдена, Даян си дала сметка колко трудно е било съзряването за дъщеря й. И въпреки това Татяна завършила „Браун“ едва на 16, станала успешен режисьор и дарила Даян с внучка Антония.