За роклите тип „прегърни ме“ Даян се вдъхновила от дъщерята на Ричард Никсън – Джули, която носела пола и топ „прегърни ме“. Кройката „прегърни ме“ съществувала открай време, но моделът, сътворен в ателието на Ферети, бил ушит от трико.

Вече в Ню Йорк, Даян месеци наред безуспешно предлагала своите рокли в големите вериги магазини. Но ето че през март 1970 – тъкмо била родила сина си Александър, а с Егон междувременно се били превърнали в светски знаменитости – напористата европейка проявила нечувана дързост.

Занесла своя толкова дълго отхвърлян куфар при модната законодателка Даяна Вриланд, главен редактор на „Вог“. И Вриланд видяла, че това не са просто рокли. Веднага накарала две от своите топманекенки – Пат Кливланд и Лулу дьо ла Фалез – да облекат моделите на Фон Фюрстенберг и присъдата била: „Колко невероятно умна си и колко модерно е това. Страхотно, страхотно, страхотно!“

С подкрепата на Вриланд творенията били показани на Седмицата на модата, а статии за Даян се появили не само във „Вог“, но и в „Ню Йорк Поуст“, „Ню Йорк Таймс“ и „Уомънс Уеър Дейли“. Завалели поръчки, но фабриката на Ферети все обърквала заявките, самият той имал тежък характер, а неопитната принцеса буквално спяла по летищата, за да чака доставките. Тя обаче успяла да привлече на своя страна точния човек – 39-годишния Дик Конрад, с огромен опит като търговски посредник. Двамата наели шоурум на Седмо Авеню и приключили 1972-ра с приходи 1,2 млн. долара!

Голяма помощ им оказал Ферети, който изчаквал 120 дни плащането на стоката след доставката. Преди да измислят тази схема, се наложило Даян да заложи диамантения пръстен, който получила от Егон за раждането на дъщеря им Татяна, появила се 13 месеца след Александър.

Официалната премиера на роклята „прегърни ме“ се състояла в началото на 1974 г. в хотел „Пиер“ на съвместно ревю на двамата Фон Фюрстенберг. Егон изоставил работата си в банката, за да прави мъжки ризи. За дебюта на своите рокли Даян избрала животински принтове – змия и леопард, които по-късно се превърнали в нейна запазена марка. Моделите пожънали такъв успех, че в края на 1975-а Ферети бълвал по 15 000 бройки седмично.

Ала докато бизнесът процъфтявал, бракът на Даян вехнел. „Егон обичаше да се забавлява и бе много безразборен във връзките си, експериментираше възможно най-много. Опитвах се да приема поведението му и отворения ни брак, не го съдех. Криех страданието си, но имах две малки деца и стартирах сложен бизнес. Стана ми непосилно да се справям с всичко това“, разказва Даян.

Повратната точка настъпила през февруари 1973, когато семейството се появило на корицата на „Ню Йорк Мегъзин“ в материал, озаглавен „Двойката, която има всичко. Дали всичко е достатъчно?“. Фотосесията на принца, принцесата, техните бебета и роднини била на ниво, но в съпътстващото интервю Даян и Егон, които нямали особен опит с пресата, изрекли повече, отколкото трябва. Той се похвалил със своята бисексуалност, а тя описала брака като толкова скучен, сякаш „лявата ръка докосва дясната“.

Истината за провала на отношенията им лъснала. Даян не искала да бъде европейска принцеса от Парк авеню с уж декадентски живот. За да остане себе си, тя трябвало да напусне двойката и така всъщност спасила отношенията си с Егон, който останал неин близък приятел до края на живота си. През юни 2004 г. Даян била до него, когато издъхнал от цироза в римска болница.

Мъж в женско тяло

След развода с Егон Даян започнала нов живот с нов мъж в нова къща – имението Cloudwalk („Разходка в облаците“) в Кънектикът. То било нейната първа голяма инвестиция, за това кътче сред езера и гори тя платила $ 210 000. Компания на първата й Нова година в Кънектикът, където отпразнувала и 27-ия си рожден ден, й правел кореспондентът на РАИ в Ню Йорк Яс Гавронски.

Освен  красавец и ерудит, бъдещият евродепутат бил женен, но разделен със съпругата си, и не желаел сериозна връзка. Даян също: „Яс беше тайната ми градина, но децата и бизнесът бяха на първо място. Вечерите прекарвах с мама и малките, а след това танцувах в „Студио 54“. Чувствах се свободна и могъща, не беше лесно да жонглирам с всичко и често бях под голям стрес, но това беше моят избор и той си заслужаваше.

За един-единствен уикенд в Лос Анджелис флиртувах последователно с Уорън Бийти и Райън О’Нийл. Изживявах своята фантазия да бъда мъж в женско тяло.“

Гледайки как американките, които носели нейните кройки, ставали по-красиви и уверени, Фон Фюрстенберг придобивала все повече самочувствие. И докато кръстосвала моловете, за да показва лично на клиентките си как да се загръщат в роклите й, за нейното лого се сборичкали компании за шалове, куфари, очила, мебели...

Инициалите й се появили върху 17 различни продукта и в края на 1976 г. приходите от лицензите достигнали 100 млн. долара. Затова без много да му мисли, тя пуснала и своя козметична линия. Така се родила „Татяна“, кръстена на 4-годишната дъщеря на Даян. Хиляди мостри били разпращани към магазините, прикрепени към роклите.

През 70-те жените носели много грим, така че Даян уцелила точното време, за да отвори своя бутик на Медисън авеню, в който новаторски имало постоянен гримьор. Самата Даян станала модел на своята козметика и на своите рокли, което я превърнало в истинска знаменитост.

На 28 януари 1976 цялата страна се събудила с нейното лице на първа страница на „Уолстрийт Джърнъл“, нечувано в онзи мъжки свят. Успехът бил последван от още по-голям: тя била предпочетена за корицата на „Нюзуик“ пред президента Джералд Форд. Държавният глава веднага поканил европейката в Белия дом, където обядът в компанията на Хенри Кисинджър преминал в шеги как тя успяла да го измести от „Нюзуик“ и как от изданието пратили репортер да провери акта й за раждане, защото никой не вярвал, че наистина е само на 29.

Така за 30-ия рожден ден Даян си направила заслужен подарък, огромен апартамент на 20-ия етаж на Пето авеню, принадлежал на Рокфелер. Стремглавият успех, разбира се, имал цена, и макар принцесата да усещала, че препуска по-бързо, отколкото трябва, крахът я изненадал. Американската мечта се превърнала в кошмар за една нощ.