Четох в един форум историите на жени, които описват как сваляли мъже. 30 страници с разкази за женски свалки изчетох, някои доста забавни между другото, и разбрах, че това сигурно е единственият форум, в който моя милост не може да се включи. С нито една история. Обикновено все имам какво да кажа, независимо дали става въпрос за бебешки колики, диария при кучетата, извънземен разум, рецепти с карфиол, парочистачки, съногадания и т.н. Обаче в този форум останах безмълвна и това сериозно ме притесни.

Сигурно защото съм фаталистка. Не вярвам, че сам си направляваш съдбата и така нататък. Откакто се помня си стоя аз на брега и чакам какво ще ми донесе океанът. Обикновено са корабокрушенци някакви и отломки от титаници, както и единични бройки пирати. Имало е и много готини сред тях - и сред отломките, и сред корабокрушенците, и сред пиратите.

Чета, че мъжете много се кефят жените да правят първата крачка, жените да ги свалят, но на мен хич не ми е вълнуващо да свалям някого и никога не ми е било. Виждам как го правят някои жени и отстрани ми харесва. Отиват, сядат, говорят, гледат, усмихват се, мятат коси, въртят очи, променят си гласа дори. И аз се усмихвам, и аз мятам и въртя някакви неща, обаче ги насочвам към Вселената. Пък който види - види. Който се впечатли – впечатли. Сега пък да ходя и да се обяснявам чак!

Никога не съм правила аз първата крачка. Сигурно защото още си нося невидима травма от най-първата крачка – онази бебешката. Когато задължително падаш и те боли. Може би навремето съм си ударила много лошо носа например, знам ли. Нали всичко било закодирано в най-безсъзнателните и уж най-важните първи седем. Колко е ужасно, ако е вярно! Значи нямаш шанс. Защото хем са несъзнателни, хем са най-важните. Така излиза, че всъщност някой друг е отговорен за най-важните ти първи седем.

Та като чета този форум на „свалячките“ (нищо негативно или осъдително не влагам в думата, просто не можах да измисля друга) си мисля, че трябва все пак да има някакъв хищнически импулс у теб, за да тръгнеш да сваляш някого. Не е само привличане, и състезателен момент има. Набелязваш си, измисляш стратегия, залягаш, наблюдаваш, съобразяваш скоростта на атаката и се хвърляш. Трябва да си амбициозен. Да си гладен също така. Или поне малко ненаситен. Драматизирам сигурно, какво ще кажете? Може би е достатъчно да ти идва отвътре. На мен обаче този импулс ми е тотално чужд.
Всички мъже във форума с две ръце подкрепяха „свалячките“. Естествено.