Бизнес империята на Худини

Малко хора знаят, че той е участвал в поредица филми, в които прави сам каскадите си. Създал е дори своя собствена филмова компания. Основава университет по магия, пише автобиография и създава фирма, продуцираща шоута.Точно по това време Худини е увлечен в любовна афера с Чармиън Лондон, вдовицата на Джек Лондон.

Магът познава писателя и жена му отдавна, всъщност Джек е неговият писателски еквивалент – безстрашен, свободолюбив, експериментатор, предизвикващ Съдбата. Дали Бес е знаела? Хари продължава да я смята за своя най-добър приятел и талисман, отрупва я с диамантени огърлици, нови прислужници и коли. Бес обаче страда от нервно разстройство и една от причините е невъзможността да роди дете. Тя така и не излиза от сянката на Худини и от депресията до края на живота си.

Още през 1905 г. Худини има цяло състояние – 25 000 долара, които днес биха се равнявали на 2,5 млн., най-голямата сбирка в света на книги за спиритуализъм, фокусничество, медиуми и магии, триетажна къща в Ню Йорк, имение в Кънектикът и парцел в гробището на Бруклин. Президент е на Обществото на американските илюзионисти и поддържа своя рубрика в списание „Фокусник“, в което забавлява публиката с истории как да си направим невидимо мастило и да си измислим таен код за общуване, обяснява трикове и тайни. През 1902 година започва да пише „Енциклопедия на магията“.

Духовете на мъртвите и занаятчията Худини

Интересът на Худини към спиритическите сеанси започва след смъртта на майка му, която обожавал. Тогава само в Америка е имало над 8000 медиуми, които се занимавали главно с викане на духове на умрели хора. Тази тема сближава Худини със сър Артър Конан Дойл, създателя на Шерлок Холмс.

Сър Артър, дете на луд алкохолик, израснал в огромна нищета, прегръща идеята за разговори с отвъдното – от това става и литература, и пари. Всъщност медиумът е жена му, лейди Дойл. Жена му прави няколко сеанса с Худини, призовавайки майка му да даде знак. Въпреки почукванията и писалката, която пише сама в ръцете й, Худини остава невярващ. Постепенно между двамата назрява конфликт, който увлича цялото общество. Худини не само публично говори срещу измамата на спиритуалистите, но и редовно публикува статии на тази тема и чете лекции.

„Наричат ме шарлатанин, имитатор, палячо, водевилен артист. Аз се гордея с това. Постигнал съм го с години труд. Не съм платил 75 долара като г-н Карингтън (виден спиритуалист), за да сложа доктор пред името си“, казва Худини. В своите публични сказки обяснява механизма на ектоплазмата – сиянието, което се появява при сеансите, почукванията, летенето на предмети. Уговаря срещу пари вдовици да шпионират медиумите на сеансите. В последната си книга Худини разказва за медиуми, които са се отказали от измамите и са разкрили истината.

На преклонна възраст, вече алкохолизирана и съсипана, Марджъри, най-прочутият медиум по това време, признава, че двете със сестра й като деца се научили да почукват с палците на краката, за да се забавляват, но по-голямата им сестра решила, че може да изкара добри пари от това. При непрекъснати тренировки двете сестри можели да огъват палците си и да почукват така, че никой да не забележи. Худини вярва в задгробния живот, но не и във възможността някой да успее да установи контакт с мъртвите.

Триковете на медиумите обяснява с изключителен самоконтрол и дълго тренирана ловкост. А и с факта, че в полутъмните салони „зрителят вижда онова, което иска да види“. Често на публичните си лекции срещу спиритистите той пробожда бузата си с игла, за да докаже, че „болката се създава във въображението, същото е и с магията“.

Нито една капка кръв не се процежда по лицето му. Задгробният свят белязва и последния етап от кариерата му. В представленията си включва ковчег, затрупан от пясък. Шоуто „Погребан жив“ го кара да усеща Смъртта наистина на един дъх разстояние. Пораженията на професията не са само върху физиката му. Худини става агресивен, с рязка смяна на настроенията, с периоди на мрачна ярост и подозрителност.

Краят

Худини умира на обед, в деня на Вси светии през 1926 година. Три дни преди това трима студенти влизат в гримьорната му в антракта на представление в Детройт. „Чухме, че можете да издържите силен удар в стомаха, без да трепнете“, казва единият, за когото се предполага, че е професионален боксьор. „Да – казва Худини, – само ми трябва време да се концентрирам и стегна.“ И още преди да го направи, студентът го удря три пъти рязко в корема.

Във втората част на представлението Худини е пребледнял и някак по-бавен. След спускането на завесата припада. На следващия ден отлага – за първи път – представлението си. Карат го в болницата въпреки съпротивата му, а той иска първо да я претърси и изследва.

Държи се като луд, иска от лекарите да държат „тази странна жена“ (Бес) далече от него. Умира от перитонит вследствие на спукан апендицит. Спиритуалистите обявяват деня на смъртта му за свой празник. След смъртта му Бес отваря чайна в Ню Йорк и прави водевилни представления, в които коронният номер е замразяване на човек в лед.

За десетгодишнината от смъртта на любимия си мъж тя организира грандиозно представление на покрива на хотел в Холивуд. До портрета му гори свещ, за която Бес казва, че не е угасвала от 10 години.