И той се спасява: от белезници и заключени сандъци, от усмирителни ризи, висящ от небостъргач, от гюмове за мляко, пълни с вода, от ковчези, заровени в земята, от железни сандъци, потопени в морето, дори от корема на чудовищно голям кит. Владее магията на картите и на изчезващите животни, асистентки, предмети.

Гълта игли и ги вади нанизани на конец от устата си. Спомняте ли си последния филм на Уди Алън „Магия на лунна светлина“, който се развива през 20-те години на миналия век на Френската Ривиера? В него прочут маг, чийто коронен номер е да накара слон да изчезне, влага цялото си сърце и познания да разобличава спиритуалистите.

Това е Хари Худини, това е взето от неговия живот – и номерът с изчезващия слон, и яростната битка с медиуми и спиритуалисти. На тях, на тяхното публично развенчаване Худини посвещава последните си години. Но да вървим поред.

Въжеиграчът Ерик

Хари Худини е роден на 24 март 1874 година като син на равин в Будапеща с името Ерик Вайц. Четиригодишен се качва на парахода за Америка с родителите си и тримата си братя. Установяват се в Епълтън, щата Уисконсин. Първият му ярък спомен е от пътуващ цирк. Изкуството на въжеиграча го омагьосва и Ерик веднага опъва въже между две дървета в двора. Пада лошо, но бацилът на цирка е вече в кръвта му. Едва укрепнал, пробва да виси на въже, което е захапал. Е, отиват си два-три зъба, но той е щастлив. И амбициран да открива чудесата на акробатиката.

На 8 години разнася вестници и лъска обувки, защото семейството вече има 7 деца, а баща му няма работа. Печели по 2 долара на ден.

След като за една нощ отключва всички заключени врати в училището си, родителите му го изпращат в ключарско ателие да учи занаят. Един ден шерифът докарва арестант, който трябва да бъде освободен, но ключът за белезниците е изчезнал. Докато се суетят около арестанта, става обед и шерифът заедно с майстора тръгват към кръчмата за свещената обедна почивка.

Ерик остава сам с двуметровия гигант. Когато се връщат след час, арестантът е с отключени белезници. „Браво, Ерик, ще станеш добър в занаята“, му казва майсторът. „Затворникът е единственият човек в света, който знае моята тайна. Никога повече не го видях“, спомня си по-късно Худини. Тогава е на 11.

Седемгодишен, Хари показва акробатични номера в цирка за 35 цента на представление. Неговият бос имал традиционен въпрос от „интервюто за работа“: „Можеш ли да се наведеш назад и да вземеш карфица с устата си?“ Хари тренира направо на улицата – показва уменията си да взима карфицата и да ходи по опънато въже между две къщи. Или се забавлява да отключва къщите на своята улица през нощта.

На 12 бяга от къщи заради неудържимата жажда да открива нови неща, да опознава света, да предизвиква възможностите си. Наемат го да лъска ботушите на американската кавалерия, която се отправя към Дивия Запад. Връща се след година и заминава с баща си за Ню Йорк, за да търсят работа и жилище. За да печели, Худини показва акробатични номера на трапец направо на улицата, а баща му върти латерна.

На 16 намира мемоарите на Жан Йожен Робер Худин, прочут френски маг, и пленен от неговата история, започва да се нарича Хари Худини. На 18 прави по 20 шоута на ден заедно с огнегълтачи, индийски йоги с кошници със змии, хипнотизатори, гълтачи на игли, фокусници със зайчета, карти, гълъби и какво ли още не… 

Докато братята му карат колата към поредния град за поредното представление, Худини спи. А е само на 19. По това време среща Вилхелмина Беатрис, дребна и крехка акробатка, която става негова любов, съпруга, партньорка в изкуството му и спътница до края му. Бес се влюбва в Хари, който на първата среща й подарява портокал.

„Продадох девствеността си за един портокал“, шегува се по-късно тя и отгоре на всичко заема на Хари 2 долара – таксата за женитбата им. Бес замества брат му Тео в номера „Изчезващ от куфар“, тя е по-дребна и доста по-гъвкава. Худини работи като бесен, спи по 4 часа и в 5 сутринта вече е на крак. Тренира изключително много тялото си, като „краде“ идеи от йогите. В свободното си време продава сапун, а Бес пее.

На 25 години е нает от Мартин Бек за участие във водевилни представления. Бек му отваря вратите към Европа с поредица от тежки турнета. В представлението е включена немска полиция, която го „арестува“, съблича и оковава в белезници, от които той се измъква за отрицателно време. Худини се превръща в сензация. Изследователите му предполагат, че е имал феноменална зрителна памет и е „сканирал“ ключалката с очи, а после е правел дубликат по памет. Но това е малко вероятно.

Други предполагат, че когато е заобиколен от тълпата и стиска ръцете на хората през желязната решетка, има агент, който му предава ключ. Но когато демонстрира „бягство“ от бостънската гробница – изключително добре осигурена затворническа клетка, публиката стои настрани. Цели шест години Хари Худини усъвършенства бягство от затворнически клетки и става любим консултант на управата на щатските затвори, на Скотланд Ярд и на Международната асоциация на полицаите. Дори пише книга, в която споделя своя опит – „Правилният начин да сгрешиш“.