Бес е навсякъде с него. Коронният им номер е „Метаморфозите на Худини“, който изпълняват отначало направо на улицата пред многобройна публика. На платформа, затворена от три страни със завеси, е качен голям сандък. Худини е с ръце, заключени с белезници. Влиза в сандъка и после – в чувал, който завързват над главата му. Закопчават сандъка с каиши и го заключват. Бес дръпва завесата и пляска три пъти с ръце зад нея. Точно след три секунди завесата се отваря и там стои Худини, без белезници, а когато отварят сандъка, в чувала е Бес.

Турнетата им из Европа продължават с месеци: Германия, Франция, Англия… Всяка вечер Худини има по две-три шоута. Но още тогава великият илюзионист разбира, че това, което публиката цени най-много, е смъртната опасност. „Публиката иска драма, близостта на Смъртта.“

И Худини скъсява разстоянието

Скоро старите номера му омръзват и той се отправя към ледените води на океана. Преди да скочи с белезници на ръце от един мост, пише завещание, в което оставя всичко на Бес. Тя и майка му са сред 10-те хиляди души на брега на река Хъдсън за първото голямо представление. Малко преди да скочи, към водата се втурва пиян мъж и с вик „Сбогом, Худини“ се мята от моста.

Лодките, ангажирани за безопасността на представлението, веднага го изваждат. Худини опознава всички мостове на Бостън и Сан Франциско, а река Хъдсън става място за тренировки. Спускат го в реката със завързани ръце и крака и хилядната тълпа затаява дъх... Наистина, бил известен и с уменията си на плувец, който може да задържи дъха си до 3 минути под вода. Но да си овързан и заключен в сандък под водата, е друго нещо. Това е следващата му стъпка, номер, който събира повече от 20 000 души на пристанището в Бостън.

Днешните автори на книги за фокусничество и магии обясняват как Худини се е измъквал от водата. Той имал буйна гъста коса и когато „вещите“ лица го проверявали за ключове и инструменти пред многобройната публика, най-напред го събличали гол до кръста и проверявали косата му. След това той я оправял с ръце и явно е поставял там своя уникален инструмент за отключване на ключалки. А ключът бил във фалшив пръст, който той  надявал от джоба на панталоните си, преди да ги събуе за втората част от проверката. Разбира се, винаги преди демонстрации, Худини е имал право предварително да огледа мястото и клетката, от която е трябвало да се спаси.

Първият човек, летял над Австралия

„Аеропланът е най-голямото чудо на 20-и век“, обичал да казва илюзионистът. „Един полет с него си струва живота.“ На 36 години Худини е страстно запален по аеропланите. Притежава собствен и го пилотира сам. Никога, при никой свой номер не е бил толкова близо до Смъртта, както в тези полети. Примитивни и несигурни, летателните машини са били най-екстремното преживяване, което животът тогава можел да предложи. Худини се отправя на турне в Австралия през 1910 г. Косата му сивее, но духът му никога не е бил толкова висок.

„Искам да бъда пръв. Затова измъчвах тялото си и рискувах живота си, борих се и страдах. Ако спра да го правя, защото вече не мога, ще изгубя радостта от живота“, пише той. И добавя: „Аз съм унгарец, а унгарците са жилави. Но волята ми е по-силна от тялото. Борих се с желязо и стомана, сейфове и белезници, заравян съм, потапян съм и съм замразяван, докато тялото ми стане безчувствено. Защото си казвах: Ти можеш“. В друго интервю пък споделя: „ Как чувствам болката ли? Няма място за нея. Изпълнен съм с една мисъл: освободи се! Свободен“.

Худини е ненаситен за опасности, той си играе с тях като дете със стъклени топчета. Скача от кораба на път от Австралия за Америка, за да покаже на моряците, които ловят от океана с уста монетите, хвърляни от пасажерите, че е по-добър от тях в това „забавление“. Посреща Нова година на един връх в Андите, където тренира катерене с въже.

Купува си истински електрически стол за 6,5 долара – за да измисля номера с него, и истинска египетска мумия за скромните 3 долара, кроейки планове да я включи в репертоара си. Работи със Сикрет сървис, с разузнавателни отдели, с отдели за особено тежки престъпления. „Кралят на белезниците“, пише печатът. В музея на Дейвид Копърфийлд се пази чифт сребърни белезници, изработени по поръчка, с най-сложната ключалка, която никой освен Худини не е могъл да отвори.

На съдбата й омръзва да го закриля

През 1908 г. е на върха на славата си. Чувства се почти безсмъртен. Работи до пълно изтощение. Един ден обаче скача пред 20 000 души в Ню Джърси в океана с белезници и едва излиза от водата, кървящ и зашеметен. Бес изпада в нервно разстройство. Става супер суеверна – например не носи повече жълти чорапи, защото в този инфарктен момент е била с такива. Но Худини не престава да предизвиква Съдбата. Стъкленият аквариум, в който го „замразяват“ със специален химикал, му докарва тежка пневмония.

Но друг номер пък взема акъла на цялото човечество – измъква се невредим от корема на кит, както пише пресата. Китът е разрязан откъм корема и зашит с метална тел. А Худини пропълзява в корема му с парфюм в ръка… И тук великият илюзионист се справя с чест, въпреки че излиза почти отровен от арсеновите пари в търбуха на чудовището.

Следва нов инцидент. При подготовка за гмуркане в океана докер наранява бъбрека му с желязна верига. „Идете си вкъщи и лежете – казва му лекарят. – Ако продължите, се самоубивате.“ „Не ме познавате – отвръща Худини. – Колко ми давате?“ Година, категоричен е лекарят. В края на годината Худини му изпраща фотография от поредния си спиращ дъха номер – кутията за китайското водно мъчение.

Пред очите на публиката той се освобождава от стъклен съд, пълен с вода, в който е поставена китайската клетка за мъчения. В нея виси надолу с главата, а крайниците му са извадени през специални дупки. Този пърформънс се смята за връх в кариерата на великия Худини, ненадминат от никой друг артист искейпист. И той го изпълнява пред огромна екзалтирана публика до края на живота си.

На 20 април 1916 г. Худини събира над 100 000 души пред Мансей билдинг във Вашингтон – повече, отколкото е събирала иногурацията на президента. Магът виси от четвъртия етаж с главата надолу, в усмирителна риза и с вързани крака. Затаила дъх, тълпата наблюдава как Худини се гърчи неистово на въжето и само след секунди едната му ръка е навън. Твърди се, че е можел да вади ръката си от раменната става.