Съвпаднало е и с преместването ти от едно училище в друго, нали?

Да, аз влязох в Художествената гимназия в Бургас. Приеха ме с оценки по рисуване над 5,50. И беше голям кеф да изразявам себе си върху платната и листите. Но имах една учителка по математика, на която не бях симпатична незнайно защо. Още първата седмица тя се обърна и каза – Милена, какво като майка ти е актриса!

Не знаех дали въобще познава майка ми, дали няма някакъв конфликт с нея. Питах мама вкъщи познава ли Руска Илиева, не, не я познаваше. След седмица в час по алгебра ми заяви, че ще ме остави да повтарям годината.

И наистина го направи, превърна живота ми в кошмар, пишейки ми двойка след двойка. Вземах уроци по математика, учителката ми казваше, че не съм за двойка, а имам знания за между четири и пет. Имах стрес от часовете по математика, бях срината до нищо безподобно. Останах на поправителен.

И след цяло лято уроци по математика ми написа двойка и на поправката. И на втората също, и на третата поправителна сесия, за която трябваше да пиша молба. В края на краищата, повтарях осми клас. Бях се стреснала толкова много, че мама ме води да ми леят куршум, общо три пъти са ми лели, докато ми се събере сърцето.

Друга беше преподавателката. Първия срок не стъпих в часовете й от страх. Имах двойка, естествено. Но се свърза с майка ми и втория срок започнах да влизам в час. Имах четворки, петици и в края на годината успехът ми, естествено, беше тройка. И в десети клас: добър ден, Руска Илиева, първия срок двойка. Казах – що не ви!... взех си чантичката и довиждане, Художествена гимназия, да сте жива и здрава, г-жо Илиева, аз повече с вас няма да се мъча. И се записах в друго училище. Но съм приела, че и този епизод е имало на какво да ме научи.

Например да бъда по-силна, да вярвам малко повече в себе си.

Не съжаляваш ли, че си се разминала с мечтата си да бъдеш художник?

Не. Ако не бях повтаряла осми клас, нямаше да попадна в класа на Стефан Данаилов във ВИТИЗ, нямаше да съм в един клас с Орлин, с когото вече 19 години сме заедно.

Орлин ли беше първата ти любов?

Не. Имала съм и други първи любови. Едно гадже в Бургас, Жоро Скейтъра, докато аз карах ролкови кънки. Дълга връзка беше, година и половина. После в Художествената имах гадже и с него изкарахме година и половина.

А Орлин ме спечели със своята интелигентност, много е ведър, с много добро чувство за хумор. Като студенти ходехме в клуб „Максим“ да изпием по една ракия със салата и постоянно ме караше да сляза с него под масата.

Аз отвръщах – гледай си работата, но от шеги и закачки си стана сериозна работата.  

Но пък „сериозно“ сте се оженили!

Не по наша вина, така явно е трябвало да стане. Бяхме наели къща в Странджа, на 4 км от Лозенец, където си ходим на море. Събрахме приятели – някои бяха там на палатки, други дойдоха специално. Трябваше да ни венчае един познат поп. Обаче сутринта в деня на венчавката майка ми се обади, че попът влязъл в болница с бъбречна криза.

Ние се поомърлушихме, но отидохме на плажа и казахме на хората, че сватбата се отменя. Всички изчезнаха мистериозно. И тъкмо си събирахме нещата да си ходим в къщата, по пясъка се зададе шествие начело с един от приятелите ни, облечен в бяла роба и със собственоръчно направен кръст на врата. Подариха ни халки, направени от раковини и украсени със стъкълца от бутилка – бижутери, които бивакуваха наблизо, ги бяха направили.

Метнаха ми на главата едно сребристо парео, туриха ни венци, украсени с раковини, вместо корони. Подписахме се на пясъка с някакви клечки, поръсиха ни с магданоз и така се венчахме. Пред Нептун, но нали и той е божество? Идеята беше да е смешно, но стана толкова сериозно, че през цялото време плаках, на нито една от снимките не изглеждам добре.  

Ти харесваш ли се много?

Аз съм си съгласна със себе си такава, каквато съм.

Характерна актриса, забелязахме те чак когато започна да снимаш в „Аламинут“. И май малцина се сещат, че имаш Аскеер за изгряваща звезда още за първата си роля. Защо не ти потръгна в театъра?

Аскеер ме застигна в театъра в Добрич – там изиграх Боряна, която до ден-днешен ми е много вътрешна. Моята Боряна си беше диване в добрия смисъл на думата. И след Аскеера три години стоях без работа. Първите няколко месеца се чудех какво става. Подадох молба във Военния театър, отхвърлиха я. И оттогава никъде не съм подавала молба за щатна работа. До ден-днешен съм актриса на свободна практика. Което за мен е много добре. Свободата ми е важна във всяко едно отношение.

Ако приемем, че трите години без работа са урок, на какво те научиха?

Да не се самосъжалявам. Търпеливо да изчаквам правилния момент. И че отгоре има план за всеки.

И този план за теб явно е бил „Аламинут“.

Да, появата ми в този телевизионен формат провокира театрална къща „ВиваАрте“ да ме поканят да участвам в техен спектакъл. Първият беше „Бардак“, ей сега оттук отивам на представление „Смях в залата“...

Не ти ли липсва „Аламинут“, изглеждаше, че много се забавлявате, защо излязохте оттам с Неве?

Там не сме спирали да се смеем. Най-готино е да правиш нещо, което те забавлява. Но реших след три години, че ми стига толкова. Изчерпах се, нямах какво повече да дам. Взех решението си една година преди да напусна, но Неве ми каза да остана и останах заради нея.

Много съм интуитивна, аз съм скенер. Винаги общувам с правилния човек. След три години може да се случи нещо, но първото ми впечатление никога не ме е лъгало. Устремявам се към откровените, чистите хора, които не се правят на нещо друго, не лицемерят. Всичките ми приятелства и общувания са на основа на човешкото. Защото сме първо хора, после някакви по професия и евентуално известни. Пък аз дори и не знам, че съм известна.

Случва се да ме спират по улиците, да ми се радват, да ми благодарят, че ги веселя, и това е най-големият подарък за един творец – да жъне посятото.  

Можеш ли да се закълнеш, че никога не си лъгала? Зодията ти – Риби – предполага лъжовност.

Нали не слагаме всички риби под един знаменател? Едно е да си риба мряна, друго – акула или змиорка, трето – да си дънна риба. Аз съм родена на 8 март, във втората декада, така че съм повече зодия Жена. Асцендентът ми е Рак, така че двойна вода.

А за лъгането – няма човек, който да не е лъгал. Така че съм лъгала например заради професията ми – там задължително лъжеш, макар и не на 100%. За да родиш някакъв образ, му даваш и част от себе си.