Ти допитваш ли се до Иван за работата си?

Винаги. Задължително. Знам, че той ще ми каже директно мнението си, в очите, без увъртания.

А какво би казал, ако се снимаш гола?

Той не работи в баничарница все пак, актьор е, знае за какво става въпрос. Но аз чисто гола не искам да се снимам. Имах много смешен случай с един италиански режисьор. Каза ми, че е написал гениален сценарий за трилър. Главният герой в неговия гениален трилър режеше крака и ръце от различни хора, за да сглоби майка си. Аз си замълчах.

Режисьорът продължи да се вихри и в един момент изплю камъчето: „И тук следва една страхотна сцена... Ти тичаш чисто гола по един площад...“ Викам му: „Точно тук разговорът ни приключва. Аз чисто гола няма как да тичам. Не ми харесва“. Той много се разсърди и ядоса. Не чух повече за съдбата на този гениален проект. И се разнесе слух, че си тръгвам, когато си поискам, и че съм неконтролируема.

После Людмил Тодоров искаше да се съблека гола в „Шивачки“, но и на него отказах. До кръста нямам проблем със събличането, но иначе... Ние тези сцени не знаем как да ги снимаме.

Кой е най-трудният период във връзката ви с Иван?

Може би в началото. След смъртта на майка ми аз не бях най-прекрасният човек, бях в много дълбока, много мрачна депресия. Иван пък може би си е изживявал нещата, свързани с дъщеря му от предишния му брак, Люба. Тя беше с нас на първото ни море. Много се притеснявах. Не знаех как ще реагира, дали ще ме приеме.

Реших да се държа човешки, нормално, без напън и да й дам възможност да ме види такава, каквато съм. Люба е  прекрасно дете, мъдро, спокойно. Иван има с какво да се гордее. И се получи между нас, тя ме прие. Като обичаш един човек, не можеш да не обичаш детето му.

Въпреки че всякакви неща се случват... Както се казва – виждали сме всичко. Аз бях тогава на на 22-23. Иван обаче постъпи много директно, честно и мъжки и когато се случиха нещата между нас, той се видя веднага с Люба, каза й всичко... В противен случай е агония за всички. Аз не съм се появила в живота му, докато е бил женен, и затова това дете не ме мрази, че съм го разделила от майка му. Люба много се грижи за София и София само казва: „Искам кака ми да дойде... Аз имам сестра Люба. Тя ще стане лекарка...“ Какво повече мога да искам! Виж колко е странно... В нашата конфигурация между всички има 13 години разлика. Между София и Люба са 13 години, между Люба и мен са 13 години и между мен и Иван са 13 години.

Щастливо число. Ти как му казваш на Иван?

Сузана. И той на мен така. И на детето така казваме. Не знам защо.

Той нали е ловец. Ходила ли си с него на лов?

О, да. Той веднъж ми каза: „Сега ще разбереш колко много те обичам. Значи утре ще станем в 4 сутринта“. Казвам му: „Не започваш много добре“. Аз много обичам да спя. Обаче все пак станахме в 4 сутринта. Беше страшна зима. Качихме се на колата и в 5 ч. се оказахме някъде в гората, на едно поле. И Иван ми казва: „Сега тръгваме и ще вървим горе-долу 6 километра“. Отговорих му: „Сега, Ваньо, ти тръгваш и вървиш колкото си искаш километри, а аз оставам да спя в колата. И ти идваш да ме прибереш, когато ти е удобно“.

Сняг до кръста и аз ще вървя, да бе! Така и направихме, а към 12 ч. на обяд седнахме на една маса с едни много весели хора, които свириха, пяха, пихме домашно червено вино. Ако мога да идвам на лов след 12 на обяд, съм първа. Иван много отдавна не ходи на лов, за да стреля и да убива, той просто обича да ходи в гората, да е сред природата, на въздух.  

Много обичаме. Сега със София ходим в Гърция на море, наемаме си апартамент. На Нова година пък бяхме в Банско с Фънки и Юлиян. Аз имам страх от самолет. Последния път, когато ми се наложи да се кача на самолет, беше, като пътувахме за Москва да играем „Чайка“ на сцената на „Малая Бронная“, знаменита руска театрална сцена. Ревах, преди да се кача. Обаче преживяното там си струваше.

С Иван отидохме в Музея на Булгаков, в знаменития Апартамент 50, където е живял Булгаков и където се развива част от действието в романа „Майстора и Маргарита“. Иван мечтаеше да отиде там. Тази книга е важна за нас, защото Иван ми я подари в началото на връзката ни. Беше страхотно в този Апартамент 50. В хола на Булгаков някакви младежи свиреха на китара и пиеха водка.

Няма ли да се жените, Алекс? Официално, със сватба и т.н.

Брак е, когато живееш с някого и имате семейство. За мен няма значение. Подписът няма да ми направи любовта, няма да ми направи и семейството. Аз си имам семейство. Имам си всичко.

...Алекс ми казва, че трябва да тръгва. Тази вечер двамата с Иван и София са на рожден ден на Катето, дъщерята на покойния Чочо Попйорданов, най-близкия приятел на Иван. И тя трябва да избере подарък.