Нямаше ли кой да ви помага? Не можехте ли да оставите детето при някого?

Не, първо, защото аз я кърмех и тя трябваше да е с мен. Но и нямаше на кого. Майката на Иван живее в Испания с втория си мъж. Обаче така пък никой не ни се месеше в нищо и, от друга страна, беше по-добре.

Ти винаги си ми правила впечатление на момиче, което не се глези, не проявява капризи...

Майка ми беше известна и можеше, ако предявя каприз, да намери евентуално някакви връзки за нещо. Но не съм възпитана така. Аз въобще не обичам женските неща. Не обичам да ходя на фризьор, на маникюр... Не обичам магазините. Не обичам да ходя на шопинг, побърквам се. Сутрин се приготвям точно за пет минути, обличам първото ми попаднало нещо. И сега съм много изненадана, защото виждам, че София нещо много се оглежда, преоблича... Сега е в розовия си период, иска всичко да е розово. Дано да не стане някаква кифла.

А на фитнес ходиш ли? По време на този „ВИП Брадър“ всички видяхме колко си отслабнала.

На никакъв фитнес не ходя и никога не съм ходила. Нищо не спортувам. И диета не пазя. Ето виж, ям бисквитена торта. Това за моето отслабване го чух и аз. Даже ми се обаждаха едни хора, които продават хапчета за отслабване, да им стана рекламно лице. Обясних им, че въобще не съм отслабнала. Тайната е в това, че Нова телевизия си смениха формата на излъчване през септември и затова изглеждам висока и слаба. Иначе килограмите са ми същите, каквито и по време на миналия „ВИП Брадър“. Няма разлика.

Крикор Азарян веднъж дойде при мен и ми каза, че ме е гледал, че много отдавна иска да направи „Чайка“ по Чехов и че аз съм неговата Нина Заречная. Много се изплаших – Азарян, Чехов, Нина Заречная. Ужас! Азарян обаче успя да ме накара да се отпусна и да повярвам в себе си. Един ден обаче ни събра, накара ни да седнем на сцената и ни обясни, че лекарите са му казали, че е тежко болен и че няма да живее дълго. Беше такъв момент, плакахме.

Азарян не можеше да ми измисли финалната сцена. В нея Нина Заречная, която през целия спектакъл е невинно, младо, пърхащо от радост и от любов към живота и театъра момиче, се завръща след двегодишно отсъствие, през което е преживяла ужасни неща, загубила е детето си и т.н.

И трябваше да се измисли нещо, което да покаже пречупването в нея, но Азарян не можеше да измисли какво. Не можа да го измисли до деня на закритото представление – първото показване на спектакъла пред публика. И ми каза: „Александра, аз ще кажа на публиката, че не съм готов с тази сцена. Просто излез на сцената и си кажи текста. Искам да си видя представлението завършено, преди да се оттегля“. За мен това беше дъното!

Трябваше да измисля нещо сама. И си спомних, че когато ме приеха във ВИТИЗ, моят преподавател по сценична реч ми каза: „Хубаво гласче, но ти няма само Жулиета да играеш. Ще трябва да поработиш и в ниския регистър на гласа си“. Реших, когато изляза за тази сцена, да говоря с друг глас, с нисък глас. На моята Нина много неща са й се случили, няма да говори така звънливо, както през останалото време. Освен това аз самата вече знаех какво е да загубиш някого. И излязох и си казах текста с ето такъв глас, нисък. Азарян дойде и ми благодари. Финалът си остана такъв. Много съм щастлива, че се докоснах до Азарян.

Какви са ти спомените от Академията?

Спомням си, че когато снимах в „Турски гамбит“, един филм, продуциран от Никита Михалков, исках да напускам НАТФИЗ. С очите си видях колко е малко всичко тук, колко сме малки ние. Там видях изключителни професионалисти, изключително нормални хора, отнасят се с уважение към всеки независимо от ролята му и в същото време умеят да се забавляват. Не говоря само за Михалков. Дори гримьорите във филма бяха звезди и бяха работили в повечето филми на Спилбърг. И се върнах много депресирана. Защото тук всички са големите актьори, професори, режисьори... Страшни звезди! И к’во – нищо! Работила съм с Михаил Улянов, фантастичен руски актьор.

Отидохме с майка ми да го посрещнем на летището и видяхме един дядо с бастун. На снимачната площадка този човек хвърли бастуна, изправи се и някак стана два пъти по-висок. Чудовищен актьор. И пак – нормален, земен, скромен дори... Запознах се и с Робърт де Ниро... Снимаха с Джон Траволта в студията в Нови хан, където се снима „ВИП Брадър“.

Диана Любенова се обади на Лес, мъжа си, и той изведнъж реши да ме запознае с Де Ниро. Казах – ааа не, няма да отида сега, срам ме е. Какво ще си помисли този човек! Сложих си качулката на главата и реших, че ей сега ще почина от ужас. Лес ме посрещна и ме вкара в студиото, сложи ме до режисьора. И гледам вътре – Робърт де Ниро и Джон Траволта. И викам – не е истина това! Те ли са, не са ли те! Оказва се, че това са техните дубльори, с които се репетира цялата сцена. Осветлението се реди по тях, всичко.

Дубльорите са абсолютно копие – косите са им боядисани точно в същите цветове... В един момент настъпи тишина. Влязоха двамата, истинските Де Ниро и Траволта, и в един момент Де Ниро тръгна към нас, аз реших, че идва при режисьора да обсъжда нещо и тръгнах да отстъпвам назад.

Лес ме спря и вика – ти къде? Ами, отивам си аз, той идва нещо да си обсъжда сигурно. Обаче Лес ми нареди да остана. Доближи се Де Ниро, усмихна се, подаде ми ръка... Аз въобще не си спомням нито какво казах, нито какво не казах. Помня само, че се запознахме и се снимахме. После останах да гледам.

И видях, че нещата са съвсем, съвсем различни. Снима се, докато актьорът не каже, че е ОК с това, което е направил. Режисьорът казва: „Стоп, имаме го кадъра“, но Траволта казва: „Вие го имате, но аз го нямам“. И направиха още 10 дубъла.... Ставаше въпрос за едно изречение, а не за някаква сложна сцена. Тук при нас е: два дубъла, и довиждане, може и да го нямаме, но и лента нямаме, и пари нямаме...