На следващата сутрин Анна се събужда сама в стаята му в хотела. Като Красавицата в замъка на Звяра. След около час Жан-Люк идва, а вместо цветя или бутилка шампанско носи рокля – бяла, цялата обсипана с цветя. Кара я да я облече, била точно нейният размер. Все едно е облякла сватбена рокля.

В следващия филм, който снимали заедно, Анна, или по-точно нейната героиня, е облечена именно в тази рокля. Казват, че по някакъв начин всички 7 филма, които Годар снима с Анна, разказват за тяхната връзка. Дори когато става въпрос за проститутки или убийци.

След първата си любовна нощ в Лозана двамата се връщат в Париж с убийствената американска кола на Жан-Люк. Когато пристигат, Годар я пита къде живее. „Никъде – отговаря тя. – Ти си единственият за мен сега!“ „О, боже господи!“, отчаяно възкликва Годар. Но все пак я взима със себе си. Така започва всичко.

В началото той я образова и обучава. Дава й списък с книги, които да прочете, и с филми, които да гледа. Води я във филмотеката, своя втори дом. За него тя си остава „малката“. Винаги четящата и винаги учещата. Годар я вдъхновява. Научава я на много неща. Представя я на много хора. Открива я за света.

Първата им година заедно е най-щастливата. Единствената щастлива всъщност. Живеят през нощта – кина и клубове, партита до разсъмване, Париж е техен. Имат само един проблем – той иска тя да е само негова и ревнува дори когато я вижда да се усмихва на друг. Тя иска той да е непрекъснато до нея. Да си лягат заедно, да се събуждат заедно, да се къпят заедно, да се хранят заедно. Всички около тях забелязват, че двамата са обсебени един от друг по начин, който не предвещава нищо добро.

Обратни завои

В началото Годар я заставя да зареже киното, актьорството и въобще света под прожекторите и да бъде просто жената до него. Но не затова Хане Карин е дошла чак от Копенхаген в Париж на 17 години. „Не само ти обичаш киното“, казва му тя, а когато получава предложение за главна роля в някаква комедия, моментално подписва договора, без да се посъветва с него. После просто му казва: „Ще ме откараш ли до снимачната площадка?“ Годар не отказва, макар да стисва зъби. По пътя обаче внезапно прави обратен завой. „Не, ще се снимаш в моя следващ филм. Считай, че съм те избрал.“ След това сам плаща неустойката по проваления й договор с продукцията. В тяхната любовна история има много подобни обратни завои. И след всеки един от тях нещо се променя.

Филмът „Жената си е жена“ е замислен като комедия, но по време на снимките Годар го „прекроява“ като драма с много автобиографични моменти от бурната им връзка. Снимките са изключително напрегнати не само заради обтегнатите отношения между тях – той все още не може да й прости договора за чужд филм без дори да му каже, но и заради вечните проблеми на Годар с парите. Неговите филми никога не говорят с езика на широката публика Това е нов киноезик, който все още малцина разбират. Филми без история, без сюжет, с оскъден диалог. Не са много смелчаците, които се навиват да ги продуцират.

По време на снимките, докато режисьорът и Анна се карат непрекъснато, тя разбира, че е бременна. Женят се набързо в Швейцария на 3 март 1961 г., а три седмици по-късно правят втора сватба – в Париж. След края на снимките Годар все повече и повече се затваря в себе си. Предпочита да е в редакцията на „Кайе дьо синема“, обсебен от работата си, или във филмотеката с любимите си филми. Постепенно нещата стават още по-лоши. Често се случва той да каже, че излиза за цигари или за мляко и да се върне след три седмици.

Без да информира Анна нито къде е, нито кога ще се върне. Тя седи сама у дома в очакване поне на телефонно обаждане. А после той се връща, сякаш нищо не е станало и непременно й носи скъп подарък. По подаръците тя разбира, че той е бил при своя добър приятел Ингмар Бергман в Швеция или пък при своя още по-добър приятел Уилям Фокнър в Чикаго. Когато се опитва да му каже, че това е недопустимо, той винаги я „замеря“ с мотото на живота си: „Искам да съм свободен, а това означава да правя каквото искам, когато искам. Нищо по-малко от това“.

Една нощ при подобно „завръщане у дома“ Годар заварва Анна потънала в кръв и почти в безсъзнание. Оказва се, че е направила спонтанен аборт и има опасност за живота й. Годар я откарва в болницата, след което... прави обратен завой и отпрашва в неизвестна посока. Просто избягва. Докато Анна е в болницата, за нея се грижат приятелите им. От Жан-Люк ни вест, ни кост. Връща се след няколко седмици. Анна е съсипана – от загубата на бебето, от гигантското разочарование, че е изоставена по най-варварския мъжки начин, и от ясното осъзнаване на факта, че Годар не е мъж, на когото може да се разчита.

Жан-Люк обяснява на Анна, че е бил шокиран и не е знаел как да се държи, как да се грижи за нея, какво да й каже... Опитва се да й се реваншира, като наема вила в Южна Франция. По пътя към вилата обаче прави поредния обратен завой във връзката им – изведнъж обръща колата и заявява на Анна, че няма време за ваканции, има прекалено много работа. Връщат се в Париж.

„Жената си е жена“ печели Златна мечка на Берлинския филмов фестивал, а Анна – наградата за главна женска роля. Финансовият успех обаче е нулев. Публиката изпада в недоумение от дръзката форма на филма, от експериментите със звука и изображението. Провалът рефлектира зле върху бъдещите проекти на режисьора. Оттеглят се продуцентите и на двата му филма, върху които работи – единият с Ричард Бъртън, другият – с Жана Моро. Затова пък Анна отново е поканена за главна роля в чужд „посредствен филм на посредствен режисьор, насочен към посредствена публика“, според презрителното определение на Годар. Анна приема ролята и му напомня собственото му определение за свободата, добавяйки: „Жан-Люк, не само ти обичаш свободата“.

Презрението

По време на снимките на посредствения филм Анна започва афера с партньора си в лентата Жак Пери и решава, че иска да се омъжи за него. Когато заявява на Годар, че го напуска, той буквално изпотрошава апартамента им и си тръгва, преди да дойде полицията, която тя вика. Същата нощ Анна се нагълтва с хапчета – много шейсетарско! Намерена е от любовника си Жак Пери, който я откарва в болница. След няколко дни вестниците излизат със заглавия, че Годар и Карина, „любимците на Франция“, „последната романтична двойка“ се развеждат и че тя се омъжва за Жак Пери.

Тази раздяла обаче също не просъществува дълго и през януари 1962 г. става ясно, че те отново са заедно и ще снимат общ филм. Играта на нерви и любов продължава. Пък и, в крайна сметка, само докато снима, Годар не може да си позволи да изчезне за половин месец, така че това е единственият период, когато са непрекъснато заедно. За добро или за лошо.

Филмът „Да живееш живота си“ печели две награди на фестивала във Венеция и е обявен за шедьовър. Той измъква Годар от тресавището на неуспеха. Жан-Люк е убеден, че Анна е не само негова муза и любима, но и негов талисман. И за първи път й прави голямо признание: „Никой не може да ми даде спокойствието, което ти ми даваш. Никой не може да ме направи толкова неспокоен, колкото ти можеш“. Познавайки мъжа си, Анна знае, че това значи много за него. Никой не може да я развълнува така, както той може.