Той е на 84 години и живее в пълна изолация в Швейцария,  тя е на 74 и живее в града на сърцето си, Париж. Делят ги няколкостотин километра и около половин век, през който не са си разменили и дума. А през 60-те целият свят на киното следи безконечните раздели и събирания на тези двамата, които не успяват да създадат семейство, дори дете, живеят заедно само 6 години и правят 7 филма.

„Те сами разкъсаха връзката помежду си със зъби, нокти, викове и крясъци, и то пред очите на цяла Франция. Накрая между тях имаше само страстно презрение“, казва актьорът Жан-Клод Бриали.
Хане Карин Байер, истинското име на Анна Карина, е родена в Дания. На 17 заминава за Париж с 10 хиляди франка в джоба, дадени от родителите й. Майка й е убедена, че Хане е родена за модел – грацилна, с огромни сиво-сини очи, великолепни устни и кукленски скули. И се оказва права.

Малката датчанка и черната овца

Късметът се усмихва на Хане още на втората седмица. Както е прието в модерните приказки, тя пие кафе в едно бистро, а на съседната маса седи жена, която се оказва моден редактор в списание „Жур де Франс“. „Фантастична сте! - възкликва жената. - Облечена сте просто отвратително! Какви грозни дънки! Точно вие ми трябвате, и то за утре. Кажете ми, знаете ли какво означава думата „грим“?“ Хане знаела, но само толкова. Така заснела първата си фотосесия. На снимките я видяла странна дама с огромна шапка, която любезно я попитала: „Откъде, по дяволите, се появи пък ти?!“

Хане й разказала, като добавила, че смята моделството да е само трамплин и всъщност иска да стане актриса. „О! Всички сме актриси, мила, но ти трябва да си смениш името“, посъветвала я дамата, помислила малко и казала: „Ще бъдеш Анна Карина“. Кръстницата-орисница била самата мадмоазел Шанел.

По това време Жан-Люк Годар вече бил режисьор, макар че още никой не подозирал това, освен най-близкият му кръг. Годар е роден в Париж в богато семейство, майка му е дъщеря на един от най-известните банкери, основател на банка Paribas. Баща му е лекар, а в семейството му е пълно с пастори, богослови и теолози. Нищо чудно, че още от малък Жан-Люк ненавижда религията. За разлика от Анна Карина, която е обитавала най-обикновен апартамент в Копенхаген, Годар живее в разкошно фамилно имение на швейцарския бряг на Женевското езеро. На 14 чете Андре Жид и Малро, спортува – тенис, ски, футбол.

В библиотеката на имението се съхранявали безценни екземпляри като първите копия от поетичните книги на Пол Валери, най-добрият приятел на дядото на Годар и чест гост в имението. Имало старинно сребро, тъкани и картини. По-късно, вече обладан от духовете на киноманството, Годар краде безценни семейни съкровища и ги продава, за да финансира първите си филми и дори тези на приятелите си от бандата луди киномани, които ще поставят основите на „френската нова вълна“ – едно от най-големите събития в света на киното през XX век.

Естествено, семейството никога не прощава това на „черната овца“ Жан-Люк. Разбира се добре само с майка си Одил, която умира млада при нелеп инцидент със скутер скоро след като се е развела с баща му. А най-близък е всъщност с любовника на майка си, който му помага да заснеме първия си филм. Мъжът е инженер по язовирни стени и Жан-Люк го моли да му позволи да снима работния процес.

Киното се влива в кръвта на Годар, докато учи в елитен лицей в Париж. Всъщност той по цял ден и по цяла нощ гледа филми. Проваля се на всички изпити и е принуден да се запише в обикновена гимназия. Едва успява да завърши и нея. „В края на 40-те и през 50-те киното беше толкова важно във Франция, колкото и хлябът. Прекарах младостта си в киносалона, като екранът беше стената, която трябваше да прескоча, за да избягам от собствения си живот“, обяснява Годар.

След първото си любителско филмче за укрепването на язовирни стени Годар решава, че ще се занимава само с кино. В Париж живее ту в евтини хотели, ту при роднини и приятели, после наема апартамент и го обзавежда с... един-единствен плакат – огромен, на Хъмфри Богарт. Цял Париж се стича в този апартамент, така артистично празен. И винаги има къде да се спи, защото на практика апартаментът – това са стени, подове и тавани. Нищичко друго.

Годар търси своята сродна душа

Когато Годар за първи път вижда Анна Карина, тя лежи във вана, потънала до брадичката в пяна, и рекламира сапуни. Режисьорът вече е направил своя дебют, който и до днес е един от най-известните му филми – „До последен дъх“ с Жан-Пол Белмондо и Джейн Сийбърг. Филмът взривява кинофестивала в Берлин и изстрелва Годар в А-листата.

За следващия си проект той решава да намери актриса с обява във вестник. Текстът е: „Жан-Люк Годар търси сродна душа, за да я снима в новия си филм“. На кастинга идват странни кандидатки и той разбира, че жената, която търси, най-вероятно не чете вестници. Точно тогава вижда Анна в сапунената пяна. Свързва се с агенцията й и я кани на кастинг. Тя не знае кой е Годар, нито е чувала за „До последен дъх“. Отлично знае обаче кой е Белмондо, тъй като всички са влюбени в най-очарователния грозник на френското кино и отива на кастинга заради него.

„Беше странен и плах, плашеше ме с големите си тъмни очила“, е първото впечатление на Карина от мъжа, който ще се превърне в неин Пигмалион и съдба. Плахият мъж я оглежда от главата до петите и директно изтърсва: „Ролята е малка, но ще трябва да се съблечеш“. „Не искам да се събличам, особено за малка роля“ , отговаря тя. Така приключва първата им среща. Тя толкова възмутено напуска офиса, че и самият Белмондо не би могъл да я спре.

Една година по-късно Анна получава телеграма с текст: „Бихте ли дошли в офиса на господин Годар?“ Вече напълно забравила за срещата си с плахия мъж, който искаше да я съблече, тя си казва: „Ето още един, който иска да излиза с мен“. Тя отива, но взима един от приятелите си с нея. Годар й казва: „Този път е за главна роля“. „Трябва ли да се събличам?“ - пита Анна. „Не, това е политически филм – отвръща Годар. – Просто ще правиш онова, което ти казвам“. И тя приема. Филмът се нарича „Малкият войник“ и променя живота както на Анна Карина, така и на Жан-Люк Годар.

„Влюбих се в Годар в мига, в който го видях за втори път“, казва Карина. За Годар Ана е като женска версия на самия него. Момиче от бъдещето – така я нарича той. Сякаш предчувства, че години по-късно тя още ще е една от иконите на 60-те заедно с Туиги, Еди Седжуик и Бриджит Бардо. Дебел бретон, абаносова очна линия, карирани поли до коленете, набрани яки и барети – френският стил на десетилетието.

Модните сайтове днес често публикуват нейни снимки като пример за стрийтстайл и не пропускат да припомнят, че преди да падне в лапите на Годар, Анна Карина пленява сърцето (макар и съвсем платонично) на други двама именити французи – Серж Гензбур и Пиер Карден. Години по-късно Гензбур ще напише специално за нея единствения си мюзикъл – „Анна“.

Докато снимат „Малкият войник“, Анна и Годар се гледат непрекъснато. Като змии, готови да се вплетат в любовен танц. Никой обаче не смее да направи първата крачка. На едно парти в Лозана по повод края на снимките – били се събрали всички от екипа, Анна била с гаджето си художник – тя усеща под масата ръката на Годар, която й пъха бележка в ръката. „Обичам те! Да се срещнем в полунощ в Кафе де ла Пакс!“ Анна се възхитила от самоуверената му наглост. За зла беда художникът се оказва с набито око и забелязва случката под масата. Но Анна вече „лети” към Кафе де ла Пакс. Като хипнотизирана е. Никога по-късно не й се случва нещо подобно.

Преди да хлопне вратата на стаята и на сърцето си, тя вижда своя художник рухнал и облян в сълзи. Минава й през ума, че не би искала да е на негово място, а после се втурва на среща със Съдбата.
В Кафе де ла Пакс, скрит зад един вестник досущ като в криминалните филми, я чака Жан-Люк Годар. Изведнъж, след цяла вечност, както й се сторило, вестникът проговаря: „Ще тръгваме ли?“